Когато Флорентина пристигна в Сан Франциско, Белла я посрещна на летището. За тридесет години не бе смъкнала нито килограм. До нея стояха: Клод, един огромен син и една слаба дъщеря. Белла се втурна към Флорентина в мига, в който я видя, но на пътя й се изпречи един от едрите агенти на Тайните служби. Спаси я прегръдката на кандидат-президента.
— Никога не съм виждал такова женище — промърмори агентът. — В състояние е да избута и „Джъмбо“.
Стотици хора стояха по краищата на пистата и скандираха: „Каин — президент“. Следвана от Белла, Флорентина тръгна право към тях. Към нея се протегнаха ръце — реакция, която винаги повдигаше духа й. Плакатите гръмко декларираха „Калифорния за Каин“ и за първи път по-голямата част от посрещачите бяха мъже. Когато понечи да се обърне и да тръгне към терминала, зърна огромен червен надпис върху една от стените: „Искате ли полска кучка за президент?“. Отдолу с бели букви пишеше: „Да“.
Белла, междувременно директорка на едно от най-големите училища в Калифорния, след влизането на Флорентина в Сената бе станала и председател на градския съвет на Демократическата партия.
— Винаги съм знаела, че ще се кандидатираш за президент, така че реших да се погрижа да ти осигуря Сан Франциско.
И наистина се беше погрижила с помощта на хилядата така наречени доброволци, които тропаха от врата на врата. Заради раздвоената Калифорния — консервативен юг и либерален север — бе трудно да си центрист, за какъвто се мъчеше да се представи Флорентина. Но въпреки това нейната работоспособност, съпричастност и интелигентност бяха убедили дори някои от най-твърдите представители на левицата и десницата. Резултатите от изборите в Сан Франциско отстъпваха единствено на Чикаго. На Флорентина й се прииска да има още петдесет и една такива като Белла, защото само вотът на Сан Франциско й спечели шестдесет и един процента от целия щат. Именно благодарение на Белла Флорентина пристигна на конференцията в Детройт със сто двадесет и един гласа повече от Паркин.
На празничната вечеря Белла я предупреди, че най-големият проблем не е бил „Никога няма да гласувам за жена“, а „Тя е прекалено богата“.
— Само не и този изтъркан виц. Нищо повече не мога да направя по въпроса — каза Флорентина. — Вече прехвърлих собствените си акции в „Барон“ на фондацията.
— Там е работата — никой не знае с какво се занимава фондацията. Знам, че помага по някакъв начин на децата, но на колко деца и за какви пари става въпрос?
— Миналата година тръстът е похарчил над три милиона долара за три хиляди сто и дванайсет имигранти в неравностойно положение. Освен това четиристотин и две надарени деца са получили стипендии „Ремажен“ за университети, а едно от тях впоследствие спечели стипендията „Роудс“ в Оксфорд.
— Не знаех — каза Белла. — Но непрекъснато ми натякват, че Пит Паркин построил някаква мижава малка библиотека за Тексаския университет в Остин. Прави всичко възможно да я направи толкова известна, колкото и библиотеката „Уиденер“ в Харвард.
— И какво смяташ, че трябва да направи Флорентина? — попита Едуард.
— Защо не предложиш на професор Ферпози да организира пресконференция? Той е от хората, на които обществеността ще обърне доста внимание. Така всички ще научат, че Флорентина Каин е загрижена за другите и харчи собствените си пари за тях.
На следващия ден Едуард се занимаваше с уреждане на статии в подбрани списания и с организирането на пресконференцията. Накрая се получи по едно кратко съобщение в повечето списания и вестници, но пък за сметка на това „Пийпъл“ помести на корицата си снимка на Флорентина с Албърт Шмид, стипендианта на „Ремажен“ и „Роудс“. Когато стана ясно, че Албърт е с немско потекло и родителите му са избягали от лагер за военнопленници и впоследствие са напуснали Европа, Дейвид Хартман покани младежа да участва на следващия ден в „Добро утро, Америка“. След това момчето сякаш стана по-известно и от Флорентина.
През уикенда, докато пътуваше към Вашингтон, Флорентина научи, че губернаторът на Колорадо, когото никога не бе смятала за приятел или политически съюзник, най-ненадейно я подкрепил на един симпозиум по проблемите на слънчевата енергетика в Боулдър. Нейният подход към индустрията и опазването на околната среда, заявил той пред събранието, предлагал най-добрите надежди за бъдещето на богатите на ресурси западни щати.