По време на полета от Ню Йорк до Детройт бе прочела речта си, която бе нахвърляна предварително, в случай че бъде номинирана при първото гласуване. Едуард бе предсказал, че няма да може да си осигури победата още в началото, но Флорентина искаше да е готова за всяка ситуация.
Съветниците й смятаха, че резултатите ще са много по-лесни за предвиждане след второто или дори третото гласуване, когато сенатор Брадли освободи своите сто осемдесет и девет делегати.
През изминалата седмица беше съставила кратък списък на хората, които смяташе за евентуални подходящи кандидати за вицепрезидентския пост. Бил Брадли все още заемаше първо място и Флорентина смяташе, че той е естественият й наследник в Белия дом, но освен това се бе спряла върху Сам Нън, Гари Харт и Дейвид Прайър.
Самолетът кацна и тя погледна през прозореца към огромната радостна тълпа, която я очакваше. Чудеше се колко ли от тези хора ще бъдат тук и утре, когато щеше да пристигне Пит Паркин. Огледа прическата си в огледалцето; вече се виждаха няколко бели кичура, но не бе направила опит да ги прикрие. Усмихна се при мисълта, че цветът на косата на Пит Паркин не се бе променил през последните тридесет години. Бе облякла прост ленен костюм и единственото й украшение бе осеяното с диаманти магаренце.
Откопча колана на седалката, стана и сведе глава под багажния отсек. Излезе на пътеката и тъкмо се канеше да тръгне към изхода, когато всички в самолета започнаха да я аплодират. Изведнъж си даде сметка, че ако изгуби номинацията, това ще е последният път, когато вижда всичките си най-близки сътрудници заедно. Флорентина се ръкува с всички членове на пресекипа — някои я следваха по петите цели пет месеца. Един от екипажа отвори външната врата и тя излезе на стълбата и примижа срещу яркото юлско слънце. Тълпата нададе вик: „Ето я!“ и Флорентина се спусна по стълбата и тръгна право към развяващите се знамена. Беше открила, че прекият контакт с избирателите винаги я зарежда с енергия. Щом стъпи на пистата, бе заобиколена от агентите — те се ужасяваха от тълпи, които не биха могли да поставят под контрол. Флорентина понякога допускаше мисълта, че може да бъде убита, когато е сама, но никога и когато се намира сред много хора. Протегна ръце и поздрави колкото се може повече хора, преди Едуард да я отведе към очакващата я автоколона.
Десетте малки форда й напомниха, че Детройт най-сетне е намерил решение на енергийната криза. Ако Пит Паркин бе направил грешката с мерцедеса в този град, тя щеше да е безспорен победител още преди в Алабама да бъде подаден първият глас. Агентите се качиха в първите две коли, а Флорентина се настани в третата. Едуард зае мястото до шофьора. Личният й лекар бе в четвъртата кола, докато останалите шест „яки дребосъци“, какъвто бе прякорът на този модел автомобили, се заеха от членовете на екипа й. Най-накрая бе автобусът за журналистите и полицейските мотоциклети.
Челната кола потегли бавно, за да може Флорентина да маха на хората, но веднага щом излязоха на магистрала 94, колоната потегли към града с постоянната скорост осемдесет километра в час.
Флорентина имаше възможност да си почине двадесет минути, докато стигнаха новия център, след което колоната излезе на Удуърд авеню, зави на юг към реката и намали до осем километра в час, тъй като улиците бяха пълни с хора, опитващи се да зърнат сенатор Каин. Организационният й комитет в Детройт се бе погрижил да разпространи сто хиляди листовки с точния маршрут, по който щеше да мине, така че поддръжниците й я поздравяваха чак до хотел „Барон“, издигащ се източно от центъра „Ренесанс“ на брега на река Детройт. Агентите я умоляваха да смени маршрута, но тя не бе пожелала и да чуе за подобно нещо.
Десетки фотографи и телевизионни екипи бяха заели позиция, навсякъде проблясваха светкавици и районът бе осветен от многобройните прожектори. Щом влезе в хотела, агентите побързаха да я качат на четиридесет и втория етаж, който бе изцяло запазен за нея. Флорентина бързо провери апартамента „Джордж Новак“, за да се увери, че всичко необходимо е налице — знаеше, че това ще е затворът й през следващите четири дни. Щеше да напусне стаята си само за да приеме номинацията за кандидат на Демократическата партия или да изкаже подкрепата си за Пит Паркин.
Бяха инсталирали цяла редица телефони, за да може да е в контакт с четиристотин и дванадесетте колебаещи се делегати. Тя разговаря с тридесет и осем от тях преди да дойде време за вечеря, след което остана будна до два през нощта, за да се запознае с имената и миналото на онези, които според хората й наистина все още не бяха взели решение.