На следващата сутрин детройтският „Фрий Прес“ бе изпълнен със снимки от пристигането й, макар да й беше съвсем ясно, че Пит Паркин ще получи същото ентусиазирано отразяване утре. Поне научи с облекчение, че президентът е решил да запази мълчание и да не подкрепи нито един от двамата. Пресата вече бе определила това като морална победа за Флорентина.
Тя остави вестника и започна да наблюдава по закрития канал какво става на конференцията. Държеше под око и трите други канала, в случай че някой излъчи извънредни новини, на които да се наложи да реагира незабавно.
През деня се срещна на двадесет и четвъртия етаж с тридесет и един от колебаещите се делегати. С напредването на времето им сервираха кафе, чай с лед, горещ чай и коктейли. Флорентина си остана на чай с лед — в противен случай щеше да е пияна още в единадесет.
Гледаше мълчаливо как Пит Паркин пристига с „Еър Форс II“ на летището на Детройт. Един от сътрудниците й отбеляза, че посрещачите му са по-малко, докато според друг тълпата бе по-голяма. Флорентина си взе бележка занапред да се вслушва по-внимателно в мнението на втория си помощник.
Пит Паркин произнесе кратка реч от специално подготвения подиум на пистата. Вицепрезидентската му значка ярко блестеше на слънцето. Сподели колко е радостен да бъде в града, който с право се нарича автомобилната столица на света.
— Ако знаех, през целия си живот щях да си купувам само „Форд“ — добави той.
Флорентина се усмихна.
Към края на втория ден от „домашния арест“ Флорентина толкова започна да се оплаква от заточението си, че във вторник сутринта агентите я свалиха с товарния асансьор, за да може да се поразходи покрай реката и да се наслади на свежия въздух и ниския хоризонт на Уиндзор на отсрещния канадски бряг. Бе направила само няколко крачки, когато отвсякъде я наобиколиха доброжелатели, желаещи да стиснат ръката й.
Когато се върна, Едуард вече имаше добри новини — петима от колебаещите се делегати бяха решили да гласуват за нея на първото гласуване. Той преценяваше, че са им нужни само още седемдесет и три гласа, за да минат магическата граница хиляда шестстотин шестдесет и шест. Флорентина следеше програмата на конференцията на монитора. Един чернокож от Делауеър разясняваше достойнствата й и когато спомена името й, из цялата зала се надигнаха сини плакати с „Каин — президент“. По време на следващата реч те бяха сменени със същия брой червени плакати, обявяващи „Паркин — президент“. Флорентина крачи из апартамента до един и половина, като междувременно успя да се срещне с още четиридесет и трима делегати и да разговаря с други петдесет и осем по телефона.
Вторият ден от конференцията бе посветен на речи по основни моменти от платформите, като политиката, финансите, социалните грижи и ключовата реч на сенатор Прайър. Отново и отново делегатите декларираха, че който и от двамата достойни кандидати да изберат, през ноември републиканците ще бъдат бити. Повечето от делегатите в залата обаче не спираха да приказват полугласно помежду си, очевидно без да обръщат никакво внимание на мъжете и жените на подиума — а те по всяка вероятност бяха бъдещи членове на правителството.
Флорентина загърби дебата за социалните грижи, за да изпие едно питие с делегатите от Невада, които все още не бяха взели решение. Даваше си сметка, че по всяка вероятност оттук те ще отидат право при Паркин, който също ще им обещае нова магистрала, болница, университет или от каквото там имат нужда. Най-късно утре вечерта щяха най-сетне да вземат решение. Каза на Едуард, че иска в средата на стаята да се сложи параван.
— Защо? — попита той.
— За да имат колебаещите се кандидати къде да седнат, когато идват да се срещат с мен.
През целия ден идваха новини за действията на Пит Паркин — почти същите като на Флорентина с единствената разлика, че се бе настанил в хотел „Уестин“ в центъра „Ренесанс“. Тъй като никой от двамата нямаше да отиде на конференцията, програмата им продължаваше според сценария — делегати, телефонни разговори, изявления за пресата, срещи с партийни лидери и накрая почти безсънни нощи.
В шест сутринта в сряда Флорентина вече се бе облякла и бързо я откараха в залата, където се провеждаше конференцията. Щом пристигнаха в Джо Луис Арена, й показаха коридора, през който да мине да произнесе речта си в случай че я изберат за кандидат. Флорентина измина разстоянието до подиума и застана пред гората от микрофони, загледана в празните сега двадесет и едно хиляди места. Високите тесни плакати, издигащи се от пода нагоре, гордо обявяваха името на всеки щат. Тя си отбеляза къде ще седят делегатите от Илинойс, за да може да им махне веднага щом влезе в залата.