Вторият тур започна в единадесет часа и двадесет и една минути. В гласуването на Алабама, Аляска и Аризона нямаше никакви промени. Процедурата продължаваше от щат на щат, докато в дванадесет и двадесет и три не бе записан и вотът на Уайоминг. Конференцията отново не излезе с окончателно решение. Единствената по-важна промяна бе, че Пит Паркин получи лек превес — 1629 срещу 1604 гласа, но деветдесет и осем делегати все още се колебаеха или оставаха верни на сенатор Брадли.
В дванадесет и тридесет и седем председателят оповести:
— За днес стига, ще продължим с гласуването утре вечер в седем.
— Защо не сутринта? — недоумяваше един от неуморните млади помощници на Флорентина, докато вървеше към изхода.
— Както каза шефът — обясни Джанет, — изборите се провеждат така, че да могат да се отразяват по телевизията. А десет сутринта не е най-гледаното време.
Двамата се разсмяха. Младият помощник повтори същия коментар двадесет и четири часа по-късно. Но тогава смях нямаше.
Изтощените делегати се запътиха към стаите си — много добре си даваха сметка, че на третото гласуване повечето щати ще освободят представителите си от първоначалните си обещания и ще ги оставят да гласуват както им харесва. Едуард и екипът му не знаеха откъде да започнат, но накрая взеха разпечатката си и за трети път тази нощ отметнаха всеки делегат от Алабама до Уайоминг с надеждата, че ще съставят някакъв план за всеки щат до осем сутринта.
Флорентина почти не спа и в шест и десет надяна халата си и отново се появи в дневната на апартамента. Едуард все още висеше над списъците.
— Ще ми трябваш в осем — каза той, без да я поглежда.
— Добро утро — отвърна му тя и го целуна по челото.
— Добро утро.
Флорентина се протегна с прозявка.
— Какво ще има в осем?
— Ще говорим с по тридесет колебаещи се делегати и поддръжници на Брадли на час. Искам да си разговаряла най-малко с двеста и петдесет до пет следобед. Ще имаме непрекъснато по един човек на всеки от шестте телефона, така че непрекъснато да те чакат най-малко по двама души.
— Осем няма ли да е малко рано? — попита Флорентина.
— Не — отвърна Едуард. — Но лично аз не бих досаждал на онези от Западния бряг преди обед.
Флорентина се върна в стаята си. За пореден път си даде сметка колко всеотдайно се е посветил Едуард на кампанията. Спомни си думите на Ричард каква късметлийка е, че разполага с двама мъже, които я обожават.
В осем седна на бюрото с голяма чаша портокалов сок. С напредването на сутринта екипът й започна да се убеждава все повече, че на първото гласуване довечера техният кандидат ще получи мнозинството от гласовете. Всички започнаха да предвкусват предстоящата победа.
В десет и четиридесет Бил Брадли се обади и заяви, че ако отново се стигне до задънена улица, ще препоръча на делегатите си да гласуват за Флорентина. Тя му благодари.
В единадесет и тридесет и седем Едуард й подаде слушалката. Този път не се обаждаше доброжелател.
— Пит Паркин е на телефона. Трябва да се видим. Може ли да дойда сега?
Флорентина искаше да отговори, че е прекалено заета, но устата й сякаш сама изрече:
— Да.
— Тръгвам веднага.
— Какво ли е намислил? — попита Едуард, докато тя затваряше.
— Нямам представа, но съвсем скоро ще разберем.
Пит Паркин пристигна с товарния асансьор в компанията на двама агенти и ръководителя на кампанията си.
След размяната на неискрени любезности (не бяха разговаряли през изминалата половин година) и поднасянето на кафе, двамата съперници бяха оставени насаме. Настаниха се в удобните кресла един срещу друг. Погледнати отстрани, със същия успех можеха да обсъждат и времето, а не кой да бъде следващият управник на Запада. Тексасецът започна направо:
— Готов съм да ти предложа сделка, Флорентина.
— Слушам.
— Оттегляш се и те правя вицепрезидент.
— Ти да не си…
— Изслушай ме, Флорентина. — Паркин вдигна яката си ръка, досущ като пътно ченге. — Ако приемеш предложението ми, ще изкарам само един мандат, а след това ще те подкрепя за кандидатурата ти през 1996 година с всички ресурси на Белия дом. Ти си пет години по-млада от мен и няма причина да не можеш да изкараш два пълни мандата.
През изминалите тридесет минути Флорентина бе мислила върху какви ли не причини, поради които противникът й иска да я види, но изобщо не бе помислила за подобен вариант.