— Къде е този проклетник?
Телефонът избръмча.
— Държавният секретар е на линията — каза Джанет.
Флорентина изчака няколко секунди.
— Какво искаш? — попита Ралф Брукс с тон на човек, когото са прекъснали по средата на нещо важно.
— Къде е президентът?
— В момента е на борда на „Еър Форс I“ — бързо отговори Брукс.
— Стига си ме лъгал, Ралф. Личи ти дори по телефона. Казвай къде е президентът.
— На път за Калифорния.
— Защо не е бил посъветван да се върне, щом руснаците са се раздвижили и е наредено засилено наблюдение?
— Посъветвахме го, но той трябва да кацне за презареждане.
— Както много добре знаеш, „Еър Форс I“ няма нужда от презареждане за такова разстояние.
— Не е в „Еър Форс I“.
— Къде е тогава, по дяволите?
Отговор не последва.
— Ще трябва да ми кажеш, Ралф, дори само за да си спасиш кожата.
— Беше тръгнал да види един приятел в Калифорния, когато започна кризата.
— Не мога да повярвам — каза Флорентина. — За кого се мисли? За президента на Франция ли?
— Държа всичко под контрол — каза Брукс, без да обръща внимание на коментара й. — Самолетът му ще кацне на летището в Колорадо след няколко минути. Президентът веднага ще бъде преместен във F-15 на Военновъздушните сили и след два часа ще е във Вашингтон.
— В какъв самолет е сега? — попита Флорентина.
— Частен „Боинг-737“, собственост на Марвин Шнайдер от „Блейд Ойл“.
— Може ли да влезе в кодираната национална командна система оттам?
Отговор не последва.
— Чу ли ме какво казах? — рязко попита тя.
— Да — отвърна Ралф. — Обаче самолетът няма напълно обезопасен канал.
— Да не искаш да кажеш, че всеки радиолюбител може да се включи и да слуша разговора между президента и шефа на началник-щабовете?
— Да — призна Ралф.
— Ще се видим в Оперативната зала — каза Флорентина и тресна слушалката.
Излезе от кабинета си — почти тичаше. Двама изненадани агенти побързаха да я последват надолу по тясното стълбище с портретите на бивши президенти по стената. Вашингтон се втренчи в нея в края на стълбите, преди Флорентина да завие към широкия коридор, водещ към Оперативната зала. Пазачът вече бе отворил вратата към секретарското отделение. Тя мина през помещението с тракащи телекси и шумни пишещи машини, докато следващият пазач отваряше покритата с дъбови панели врата към самата зала. Двамата й телохранители останаха отвън.
Ралф Брукс седеше в президентското кресло и даваше нареждания на група военни. Четири от останалите девет места около заемащата почти цялото пространство маса вече бяха заети. Вдясно от Брукс седеше министърът на отбраната Чарлз Селоувър, а до него се бе настанил директорът на ЦРУ Пол Роув. Срещу тях бяха председателят на съвета на началник-щабовете генерал Диксън и съветникът по националната сигурност Майкъл Брюър. Вратата в дъното, водеща към свързочния отдел, бе широко отворена.
Брукс се обърна към нея. Флорентина никога не го бе виждала без сако и с разкопчана риза.
— Без паника — каза той. — В течение съм на всичко. Убеден съм, че руснаците няма да предприемат никакъв ход преди да се върне президентът.
— Не мисля — отвърна Флорентина. — Докато президентът отсъства по необясними причини, трябва да сме готови за всичко от тяхна страна.
— Е, това не е твой проблем, Флорентина. Президентът ме остави да контролирам всичко.
— Напротив, мой проблем е — твърдо каза Флорентина и отказа да заеме предложеното й място. — В отсъствието на президента аз поемам отговорността по всички военни въпроси.
— Чуй ме добре, Флорентина. Аз командвам тук и не искам да се намесваш.
Тихият шум от разговорите в стаята изведнъж замря. Брукс и Флорентина се гледаха ядно. Тя вдигна най-близкия телефон.