— Свържете ме с министъра на правосъдието.
След секунди на един от шестте екрана на обкованата с дъбова ламперия стена се появи лицето на Пиер Левал.
— Добър вечер, Пиер, обажда се Флорентина Каин. В момента е налице засилено наблюдение поради причини, които не желая да дискутирам, а президентът отсъства. Ще разясниш ли на държавния секретар кой поема отговорност за действията в такъв случай?
Всички в залата стояха неподвижно и гледаха разтревоженото лице на екрана. Знаеха, че министърът е протеже на Паркин, но досега той на няколко пъти ясно бе показал, че за него думата на закона стои над президента.
— Конституцията невинаги е ясна за подобни ситуации — започна той, — особено след конфронтацията между Буш и Хейг и опита за покушение срещу Роналд Рейгън. Но по мое мнение, в отсъствието на президента всички правомощия минават у вицепрезидента. Точно това бих казал и пред Сената.
— Благодаря, Пиер — каза Флорентина, без да откъсва поглед от екрана. — Моля те да повториш същото писмено и да се погрижиш копие от изявлението да се появи незабавно на бюрото на президента.
Образът на министъра на правосъдието изчезна от екрана.
— Въпросът е изяснен, Ралф. А сега бързо ме запознай с обстановката.
Брукс с неохота освободи президентското кресло, а междувременно служител от екипа отвори малкия панел под ключа за осветлението до вратата. Натисна един бутон и бежовата завеса на стената зад мястото на президента се разтвори. От тавана се спусна голям екран с карта на света.
Министърът на отбраната Чарлз Селоувър стана от мястото си. Върху цялата карта се появиха многобройни разноцветни светлини.
— Светлините отбелязват позициите на всички известни противникови сили — каза той, докато Флорентина се обръщаше към картата. — Червените са флотът, зелените — въздушните сили, а сините — армейските дивизии.
— Всеки първокурсник от „Уест Пойнт“ още от пръв поглед ще ти каже точно какво са намислили руснаците. — Флорентина гледаше струпаните в Индийския океан червени точки, зелените светлинки в Кабул и сините, разпънати по протежението на границата между Афганистан и Пакистан.
Пол Роув потвърди, че руснаците струпват армиите си около Пакистан от няколко дни и че преди по-малко от час е пристигнала шифрограма от агент на ЦРУ, според която Съветите възнамерявали да пресекат пакистанската граница в десет часа източно стандартно време. Той подаде на Флорентина декодираните съобщения и отговори на всеки от въпросите й.
— Президентът сподели — многозначително каза Брукс, след като Флорентина прочете и последното съобщение, — че според него Пакистан не е втора Полша и че руснаците не биха посмели да минат пакистанската граница.
— Мисля, че сме на път да разберем дали мнението му е вярно — отвърна тя.
— Президентът — добави Брукс — поддържаше през цялата седмица контакт с Москва, както и с министър-председателя на Англия, президента на Франция и канцлера на Западна Германия. Всички те изразяват съгласие с твърдението му.
— Оттогава ситуацията се е променила коренно — рязко отвърна Флорентина. — Очевидно е, че трябва да разговарям със съветския президент.
Брукс отново се поколеба.
— Незабавно — добави Флорентина.
Брукс вдигна телефона. Всички мълчаха, докато се осъществяваше връзката. Флорентина никога не бе разговаряла с президента Романов и усети как сърцето й бясно бие. Знаеше, че телефонът ще бъде наблюдаван, за да прихване и най-малката несъзнателна реакция от нейна страна. Предполагаше, че същото се отнася и за съветския лидер. Нали твърдяха, че именно това устройство позволило на руснаците да въздействат грубо върху Джими Картър.
След няколко минути се чу гласът на Романов.
— Добър вечер, госпожо Каин — каза той, без да споменава титлата й. Гласът му бе толкова ясен, сякаш се намираше в съседната стая. След четирите години в английския кралски двор акцентът на руския президент почти не се долавяше, а английският му бе съвършен. — Мога ли да попитам къде е президентът Паркин?
Устата на Флорентина пресъхна. Съветският президент продължи, преди да може да му отговори:
— В Калифорния при любовницата си, не се и съмнявам.
Флорентина не се изненада, че руският лидер е осведомен за живота на Паркин по-добре от нея. Сега вече бе ясно защо руснаците са избрали да прекосят пакистанската граница точно в десет.