— Е, едно нещо може да му се признае на Пит Паркин — каза Едуард, когато тя свърши. — Последователен е.
— Няма да бъде такъв след утре.
— Какво искаш да кажеш?
— Каквото чу. Утре сутринта ще свикам пресконференция и ще разкажа на всички какво точно стана. Повръща ми се и ми дойде до гуша от непочтеното му и безотговорно поведение, и зная, че повечето хора от Оперативната зала ще потвърдят всичко, което ти казах.
— Това ще е и прибързано, и безотговорно — каза Едуард, загледан в огъня.
— Защо? — изненада се Флорентина.
— Защото Америка ще се окаже с президент некадърник. Може и да станеш герой на деня, но не след дълго всички ще те презират.
— Но… — започна Флорентина.
— Никакво но. В този случай ще ти се наложи да преглътнеш гордостта си и да се задоволиш да използваш случилото се тази вечер като оръжие, с което да напомняш на Паркин за споразумението ви за единствения му мандат.
— И да го оставя, сякаш нищо не се е случило?
— И да оставиш Америка, сякаш нищо не се е случило — твърдо каза Едуард.
Няколко минути Флорентина продължи да крачи мълчаливо из стаята.
— Прав си — каза най-накрая. — Проявих недалновидност. Благодаря ти.
— И аз щях да съм недалновиден, ако бях преживял всичко това.
Флорентина се разсмя, после каза:
— Хайде стига. Да хапнем нещо. Сигурно умираш от глад.
— А, не. — Едуард погледна часовника си. — Макар че трябва да призная, вице, че ти си първото момиче, което съм чакал на среща за вечеря цели три часа и половина.
Президентът й звънна рано сутринта.
— Вчера свърши страхотна работа, Флорентина. Оценявам начина, по който изпълни първата част на операцията.
— Снощи изобщо не го показахте, господин президент — отвърна тя. Едва сдържаше гнева си.
— Смятам днес да направя обръщение към нацията — продължи Паркин, без да обръща внимание на коментара й. — И макар че все още е рано да обявя, че няма да се кандидатирам за втори мандат, ще си спомня твоята лоялност, когато му дойде времето.
— Благодаря, господин президент — бе единственото, което успя да каже Флорентина.
Президентът направи обръщение към нацията в осем вечерта пред трите телевизионни мрежи. Спомена името на Флорентина само мимоходом и остави всички с впечатлението, че е разполагал с пълен контрол над положението.
Един-два национални вестника предположиха, че вицепрезидентът е имал пръст в разговорите с руския лидер, но тъй като Флорентина не можеше да бъде открита за потвърждение, твърденията на Паркин останаха неоспорвани.
Два дни по-късно Флорентина бе изпратена в Париж за погребението на Жискар д’Естен. Когато се върна във Вашингтон, обществото вече беше достатъчно добре информирано за последните ходове от Голямата игра и Паркин се бе превърнал в национален герой.
До първия предварителен избор оставаха по-малко от осем месеца и Флорентина каза на Едуард, че е време да започне да планира президентската си кампания за 1996 година. За тази цел тя прие всички покани да говори навсякъде из Америка и през годината отправи послания към избирателите в тридесет и три щата. С радост забеляза, че навсякъде хората смятат за повече от ясно, че тя ще е следващият президент. Отношенията й с Пит Паркин си оставаха сърдечни, но й се наложи да му напомни, че наближава времето да обяви, че смята да остане на поста си само един мандат, за да може официално да започне кампанията си.
Един юлски понеделник се върна във Вашингтон от Небраска и намери бележка от президента. Уведомяваше я, че ще обяви намеренията си в обръщението към нацията в четвъртък. Едуард вече беше започнал да разработва стратегическия план на кампанията, така че да стартират с пълна скорост веднага след като президентът обяви официално, че няма да се кандидатира отново.
— Моментът е избран идеално, вице — каза той. — Разполагаме с четиринадесет месеца преди кампанията и преди октомври не е необходимо дори да декларираш, че ще се кандидатираш.
В четвъртък вечерта Флорентина седеше в кабинета си и чакаше обръщението на президента. И трите телевизионни мрежи щяха да предават речта му и всички бяха съобщили слуха, че шейсет и пет годишният Паркин не смята да се кандидатира за втори мандат. Флорентина гледаше с нетърпение как камерата се спуска от фасадата на Белия дом и продължава напред към Овалния кабинет, където седеше президентът.