— Скъпи сънародници — започна той. — Винаги съм вярвал, че трябва да ви държа информирани за плановете си, тъй като не желая никакви спекулации относно моето бъдеще и по-точно — дали смятам след четиринадесет месеца да се състезавам отново за тази висока длъжност. — Флорентина се усмихна. — Ето защо искам да използвам възможността и ясно да заявя, че мога да завърша мандата си, без да се въвличам в партийната политика.
Флорентина подскочи от радост. Паркин се наведе напред и зае онази поза, която пресата наричаше „откровена“.
— Работата на президента е да служи на народа си оттук, от Овалния кабинет. Ето защо обявявам, че макар и да остана кандидат за президент на следващите избори, ще оставя републиканците да се занимават с вътрешнопартийните си боричкания, а аз самият ще продължа да работя в Белия дом за ваше добро. Надявам се да ми гласувате привилегията да продължа да ви служа още четири години. Бог да ви благослови.
Няколко секунди Флорентина остана като зашеметена. Най-сетне вдигна телефона и набра номера на Овалния кабинет. Отговори й женски глас.
— Идвам веднага да се срещна с президента — каза Флорентина, тресна слушалката и тръгна към Овалния кабинет.
На входа я посрещна личната му секретарка.
— В момента президентът има съвещание, но мисля, че всеки момент ще се освободи.
Флорентина крачи нервно в коридора цели тридесет и седем минути, преди да й бъде разрешено да влезе.
— Пит Паркин. Ти си лъжец и измамник — каза гневно тя още преди вратата да се е затворила зад гърба й.
— Чакай малко, Флорентина. Мисля, че за доброто на нацията…
— За доброто на Пит Паркин, който не си държи на думата! Бог да е на помощ на тази страна! Ще ти кажа само едно. Не желая да се кандидатирам за втори път за вицепрезидент.
— Съжалявам да го чуя — каза президентът и отбеляза нещо в тефтера си, — но, естествено, макар и с мъка, приемам решението ти. Не че щеше да има кой знае каква разлика.
— Какво искаш да кажеш?
— Нямах намерение да те каня да бъдеш мой подгласник за втория мандат, но ти самата направи разрешаването на проблема много по-лесно и безболезнено. Така партията ще разбере защо се налага да си потърся друг партньор за изборите.
— Ще ги изгубиш, ако се кандидатирам срещу теб.
— Не, Флорентина. Ще изгубим и двамата, а републиканците току-виж спечелили и Сената, и Камарата на представителите. Това не би те направило най-популярната дама.
— Няма да получиш подкрепата на Чикаго. Нито един президент не е печелил избори без Илинойс и те никога няма да ти го простят.
— Могат, ако сменя един сенатор от щата с друг.
Флорентина се смрази.
— Няма да посмееш!
— Ако избера за вицепрезидент Ралф Брукс, ще откриеш, че е достатъчно популярен. Така ще кажат и хората в Илинойс, когато обясня, че виждам в негово лице своя естествен наследник след пет години.
Флорентина излезе, без да каже нито дума. Сигурно бе единственият човек, затръшвал някога вратата на Овалния кабинет.
38.
Когато в събота по време на играта голф в Кейп Код Флорентина разказа на Едуард подробностите около срещата с Паркин, той призна, че новините не го изненадват особено.
— Може и да не е кой знае какъв президент, но разбира от макиавелизъм повече от Никсън и Джонсън, взети заедно.
— Трябваше да те послушам в Детройт, когато ме предупреди, че ще се случи тъкмо това.
— Какво казваше баща ти за Хенри Осбърн? Миризливец веднъж, миризливец завинаги.
Подухваше лек ветрец и Флорентина хвърли във въздуха няколко стръкчета трева, за да определи посоката на вятъра. После извади топка от чантата си, нагласи я и я запрати надалеч. За нейна изненада, вятърът отклони топката леко вдясно и тя падна в някакъв храст.
— Май не усети накъде духа вятърът, а, вице? — обади се Едуард. — Надявам се това да е шансът ми да те бия, Флорентина.
Запрати топката си право към центъра на игрището, но на двадесет метра по-близко от топката на Флорентина.
— Положението е сериозно, Едуард, но не и непоправимо — усмихна му се тя и вкара топката си в дупката с лек удар.
— Още е рано да се каже — отбеляза Едуард, докато се готвеха да продължат към втората дупка. Попита я какви са плановете й.
— Паркин е прав. Не мога да вдигна шум, защото така само ще налея вода в мелницата на републиканците. Затова реших да погледна на нещата реалистично.