— Мисля да построим „Барон“ в Москва — каза Флорентина, когато стигнаха до четиринадесетата площадка. — Това беше една от най-големите амбиции на баща ми. Казвала ли съм ти, че техният министър на туризма Михаил Соколов отдавна се опитва да ме уговори за това? Трябва да отида на едно ужасно културно пътуване до Москва следващия месец и ще имам чудесната възможност да обсъдя с него идеята по-подробно. Добре поне че си има балета на Болшой, борш и хайвер. Поне те никога не са се опитвали да ме замъкнат в леглото с някой красив млад мъж.
— И не биха посмели, като знаят за уговорката с голфа — засмя се Едуард.
Поделиха си четиринадесетата и петнадесетата позиция, а Едуард спечели шестнадесетата.
— На път сме да открием какво значи да си под натиск — каза Флорентина.
Едуард изгуби седемнадесетата позиция — топката мина само на метър от дупката. Сега цялата среща зависеше от последната дупка. Флорентина игра добре, но един щастлив рикошет от някаква бабуна почти изравни топката на Едуард с нейната. Вторият му удар изпрати топката само на двадесет метра от площадката.
— Има още много да учиш, Едуард — каза Флорентина, но запрати топката си в пясъчния капан.
Едуард се разсмя.
— Трябва ли да ти напомням колко съм добра от пясъка? — попита тя и доказа думите си, като запрати топката на четири стъпки от дупката.
Едуард стреля от двадесет метра и топката му спря на шест стъпки.
— Това може да е последната ти възможност — каза тя.
Едуард се съсредоточи, бутна топката и я изгледа как тя се поколеба на ръба, преди да падне в дупката. Подскочи и хвърли стика във въздуха с радостен вик.
— Още не си победил — каза Флорентина. — Но не се съмнявай, това е най-доброто, до което можеш да стигнеш.
Измери с око разстоянието до дупката. Ако успееше, мачът щеше да завърши наравно и щеше да е спасена.
— Не позволявай на хеликоптерите да отвличат вниманието ти — каза Едуард.
— Единственото нещо, което отвлича вниманието ми, си ти, Едуард. Имай предвид — няма да успееш. Остатъкът от живота ми зависи от този удар, така че можеш да си сигурен, че няма да направя грешка. Всъщност — каза тя и отстъпи крачка назад — ще изчакам хеликоптерите да отминат.
Загледа се в небето и зачака. Шумът от двигателите се усилваше все повече и повече.
— Чак дотук ли стигна, само и само да спечелиш, Едуард? — попита тя, когато едната от машините започна да се спуска.
— Какво става, по дяволите? — разтревожи се Едуард.
— Нямам представа — каза Флорентина. — Но подозирам, че скоро ще разберем.
Полата й се развя от вятъра, когато първият хеликоптер кацна на няколко метра от тях. Перките продължиха да се въртят. Някакъв полковник скочи от машината и се втурна към Флорентина. Втори офицер слезе на тревата и застана до хеликоптера; държеше малко черно куфарче. Флорентина и Едуард гледаха слисани как полковникът застава мирно и отдава чест.
— Госпожо президент — каза той, — президентът е мъртъв.
Флорентина сви юмрук, докато агентите заобикаляха осемнадесетата дупка. Погледът й се отмести към черното ядрено куфарче, за което сега отговаряше тя. Надяваше се никога да не й се налага да го отваря. За втори път в живота си осъзна какво означава истинска отговорност.
— Как се е случило? — спокойно попита тя.
Полковникът продължи със същия отсечен тон:
— Президентът се върна от сутрешния си крос и се оттегли в покоите си да вземе душ и да закуси. Изминаха повече от двадесет минути, преди някой да заподозре, че нещо не е наред. Отидох да проверя, но вече бе твърде късно. Докторът каза, че е получил масивен коронарен инфаркт. Имаше два по-леки сърдечни удара миналата година, но и в двата случая успяхме да ги покрием от пресата.
— Колко хора знаят за смъртта му?
— Трима души от личния му екип, личният му лекар, госпожа Паркин и министърът на правосъдието, с когото се свързах незабавно. Той ми нареди да ви открия и да положите клетва за встъпване в длъжност колкото се може по-бързо. След това трябва да ви придружа до Белия дом, където министърът на правосъдието очаква да обяви подробностите около смъртта на президента. Министърът се надява, че одобрявате нарежданията му.
— Благодаря, полковник. Най-добре веднага да тръгваме към дома ми.