Следвана от Едуард, полковника, офицера с черното куфарче и четиримата агенти, Флорентина се качи в хеликоптера. Докато той се издигаше, тя гледаше надолу към окосената площадка. Топката й така и си бе останала на четири стъпки от дупката. След няколко минути кацнаха на поляната пред къщата в Кейп Код. Останалите три хеликоптера останаха да висят във въздуха.
Флорентина ги въведе в дневната, където малкият Ричард си играеше с епископ О’Райли, който бе долетял на гости за уикенда.
— Защо тези хеликоптери летят над къщата, бабо? — попита Ричард.
Флорентина обясни на внука си какво се е случило. Уилям и Джоана само станаха от столовете си — не знаеха как да реагират.
— Какво следва, полковник? — попита Флорентина.
— Трябва ни библия и текстът на клетвата — каза той.
Флорентина отиде до писалището си в ъгъла и извади от най-горното чекмедже библията на мис Тредголд. Текстът на президентската клетва бе по-труден за намиране. Едуард предположи, че може да я има в „Как се става президент: 1972“ на Тиъдър Х. Уайт, за която си спомняше, че е в библиотеката. Оказа се прав.
Полковникът се обади на министъра на правосъдието и провери дали текстът е верен. След това Пиер Левал разговаря с епископ О’Райли и му обясни как да извърши процедурата.
В дома си в Кейп Код Флорентина застана до семейството си, полковник Макс Пъркинс и Едуард Уинчестър, които играеха ролята на свидетели. Взе библията в дясната си ръка и повтори думите след епископ О’Райли.
— Аз, Флорентина Каин, тържествено се заклевам да изпълнявам съвестно задълженията си като президент на Съединените щати, с всички сили да пазя, закрилям и защитавам Конституцията на Съединените щати, и Бог да ми е на помощ.
Уилям пръв поздрави майка си, след което всички се опитаха да повторят примера му едновременно.
— Трябва да тръгваме към Вашингтон, госпожо президент — каза няколко минути по-късно полковникът.
— Разбира се — каза Флорентина и се обърна към стария семеен свещеник. — Благодаря, монсеньор.
Епископът не отговори. За първи път през живота си дребният ирландец бе останал без думи.
— В най-близко бъдеще ще ми потрябвате за още една церемония.
— И каква ще бъде тя, скъпа?
— Веднага щом намерим свободен уикенд, двамата с Едуард ще се оженим.
Едуард изглеждаше по-изненадан и зарадван дори от момента, в който бе разбрал, че Флорентина е станала президент.
— Ако не успееш да довършиш играта, тя се смята за спечелена служебно от противника ти — продължи тя. Едуард я прегърна, а Флорентина продължи: — Скъпи, ще ми трябва твоята мъдрост и сила, но най-вече любовта ти.
— Имаш ги вече близо четиридесет години, вице. Исках да кажа…
Всички се разсмяха.
— Трябва да тръгваме, госпожо президент — настоятелно повтори полковникът.
Флорентина кимна и в същия момент телефонът иззвъня.
Едуард вдигна слушалката.
— Ралф Брукс. Казва, че спешно трябва да разговаря с теб.
— Едуард, ако обичаш, извини ме пред държавния секретар и му обясни, че в момента не мога да говоря. — Едуард тъкмо се канеше да предаде съобщението, когато тя добави: — И го помоли да бъде така добър да се яви при мен в Белия дом.
Едуард се усмихна и четиридесет и третият президент на Съединените щати излезе през вратата. Вървящият до нея полковник докосна радиопредавателя си и тихо каза:
— Баронесата се връща към Короната. Договорът е подписан.