Флорентина го хвана за ръката.
— Опитай се да се върнеш утре. Ще ни липсваш — на мен и на Елинор.
Когато се върнаха в Чикаго, мис Тредголд се зае да подготвя Флорентина за гимназията. Всеки ден по два часа се занимаваха с различни предмети, но Флорентина имаше разрешението сама да решава дали да учат сутрин, или следобед. Единственото изключение бе в четвъртък, когато заниманията бяха винаги сутрин — следобед мис Тредголд имаше почивка.
Точно в два часа в тези дни тя излизаше от къщата и не се връщаше до вечерта. Никога не обясняваше какво прави, а и Флорентина така и не събра кураж да я попита. Но с напредването на ваканцията любопитството й нарастваше все повече и повече и накрая тя реши да разбере тайната.
След уроците по латински сутринта и лекия обяд в кухнята, мис Тредголд се сбогува с Флорентина и се оттегли в стаята си. Точно в два часа отвори външната врата и тръгна по улицата — носеше голяма платнена чанта. Флорентина я наблюдаваше внимателно от прозореца на стаята си. Когато мис Тредголд изчезна зад ъгъла на Риг стрийт, момичето се втурна навън. Когато стигна пресечката, забеляза възпитателката си да чака автобуса на десетина метра от нея. Сърцето й се разтуптя при мисълта, че няма да може да я проследи по-нататък. След минутка автобусът дойде и мис Тредголд се качи по витата стълба на двуетажната машина. Без да се колебае нито за миг, Флорентина се затича и скочи върху потеглящата платформа, след което бързо си проби път напред.
Когато контрольорът я попита накъде е тръгнала, Флорентина изведнъж си даде сметка, че изобщо няма представа.
— Докъде сте? — попита тя.
Контрольорът я погледна с подозрение и отговори:
— До Колелото.
— Тогава един билет до Колелото — уверено каза Флорентина.
— Петнадесет цента — каза контрольорът.
Флорентина порови в джоба на якето си и видя, че разполага само с десет.
— Докъде мога да стигна за десет цента?
— До училище „Риландс“ — гласеше отговорът.
Флорентина му даде парите, като се молеше мис Тредголд да слезе преди да й се наложи да слезе на нея; изобщо не се замисляше как ще се прибере.
Сниши се на мястото си и се озърташе бдително всеки път, когато автобусът спираше. Беше преброила вече дванадесет спирки, но мис Тредголд все още не се появяваше. Минаха по Лейк Фронт покрай Чикагския университет.
— На следващата спирка слизаш — неумолимо й каза кондукторът.
Когато спряха на Седемдесет и първа улица, Флорентина разбра, че е претърпяла провал. Слезе с неохота на тротоара, замислена за дългото ходене до дома. Твърдо беше решена следващата седмица да си вземе достатъчно пари за двете посоки.
Стоеше оклюмала и гледаше как автобусът потегля, само за да спре отново на петдесетина метра по-нататък. И от него слезе една жена, която можеше да е единствено мис Тредголд. И изчезна в пресечката, сякаш знаеше съвсем точно накъде се е запътила.
Флорентина се затича с всички сили, но когато стигна задъхана до ъгъла, от мис Тредголд нямаше и следа. Тя бавно тръгна по пресечката, като се питаше къде ли е изчезнала гувернантката й. Може би в някоя от къщите? Или пък беше свила по друга пресечка? Реши да стигне до края на улицата и ако не я види, да тръгне към къщи.
Тъкмо смяташе да се връща, когато се озова на някакъв площад, в края на който се мъдреше голяма арка от ковано желязо, на която с гравирани златни букви пишеше „Клуб Южен бряг“.
Флорентина и за миг не помисли, че мис Тредголд може да е вътре, но любопитството й надделя и тя надникна през портата.
— Какво желаете? — попита униформеният портиер.
— Търся гувернантката си — неуверено каза Флорентина.
— Как се казва?
— Мис Тредголд — каза Флорентина, без да й мигне окото.
— Тя вече влезе в клуба. — Портиерът посочи заобиколената с дървета викторианска сграда на около четиристотин метра нагоре по стръмния склон.
Без да каже нито дума повече, Флорентина дръзко влезе и тръгна напред, като внимаваше да върви по пътеката заради надписите „Пазете тревата“, които се виждаха на всеки няколко крачки. Държеше сградата под око и имаше достатъчно време да се скрие зад едно дърво, когато видя мис Тредголд. Едва я позна — бе облечена във вълнени панталони на червени и черни квадрати, дебел пуловер и дебели кафяви обувки. На рамото й удобно се мъдреше сак със стикове за голф.