— Не е там работата, Флорентина. Аз трябва да продължа да работя в този магазин и след като ти тръгнеш на училище.
— В такъв случай може би дотогава трябва да се отървем от такива като госпожица Ковач, които не би трябвало да губят времето и парите на баща ми.
— Госпожице Розновски, ние сме екип. Не всеки може да е еднакво блестящ и умен, нито дори еднакво работоспособен. Всеки върши колкото може според собствените си възможности, и досега не е имало никакви оплаквания.
— Дали защото баща ми не е прекалено зает, за да ви наглежда отблизо, госпожице Паркър?
Госпожица Паркър видимо се изчерви и се подпря на масата.
— Мисля, че е време да поработиш в някой друг магазин на баща си. Служа му почти двадесет години и той никога не ми е говорил така грубо.
— Може би е време вие да поработите в някой друг магазин, при това не на баща ми — отвърна Флорентина, след което излезе, отиде право при частния асансьор и натисна бутона за четиридесет и втория етаж. Когато пристигна, заяви на секретарката, че желае незабавно да говори с баща си.
— В момента води събрание на управителния съвет, госпожице Розновски.
— Тогава го прекъснете и му кажете, че искам да го видя.
Секретарката се поколеба, след което натисна копчето.
— Казах да не ме безпокоите, госпожице Денероф.
— Извинявайте, сър, но дъщеря ви е тук и настоява да ви види.
Последва мълчание.
— Добре, да влезе.
— Извинявай, папа, но става въпрос за нещо, което не търпи отлагане — каза Флорентина, след като влезе в стаята. Изведнъж се почувства не така уверена, когато осемте господа около заседателната маса се изправиха.
Авел я поведе към кабинета си.
— Какво е това, което не може да почака, скъпа?
— Става въпрос за госпожица Паркър. Тя е неинициативна, некомпетентна и глупава — каза Флорентина и разказа на баща си своята версия за случилото се с Джеси Ковач.
Докато слушаше, Авел не престана да барабани с пръсти по бюрото. Когато разказът привърши, той включи интеркома.
— Моля, предайте на госпожица Паркър от модния бутик незабавно да дойде при мен.
— Благодаря ти, папа.
— Флорентина, бъди така добра да изчакаш отвън, докато се разбера с госпожица Паркър.
— Разбира се, папа.
Няколко минути по-късно се появи госпожица Паркър, все още зачервена. Тя направи точно описание на пререканията и изтъкна, че според нея Флорентина е добра помощничка, но единствено тя е причината госпожица Ковач, дългогодишен член на екипа й, да напусне работа. Ако Флорентина продължавала по същия начин, можело да напуснат и други, посочи госпожица Паркър. Авел слушаше и едва сдържаше гнева си. Каза мнението си на госпожица Паркър и добави, че ще й прати писмено потвърждение.
— Щом така желаете, сър — отвърна госпожица Паркър и излезе.
Авел звънна на секретарката си и каза:
— Госпожице Денероф, да влезе дъщеря ми.
Флорентина не закъсня.
— Каза ли на госпожица Паркър какво ти е мнението, папа?
— Да, казах й.
— Няма да й е лесно да си намери нова работа.
— Няма да й се наложи.
— Няма да й се наложи ли?
— Да. Повиших й заплатата и продължих договора й — отвърна той, наведе се напред и постави ръце на бюрото. — Ако още веднъж се отнесеш по подобен начин с човек от персонала, ще те сложа на коляното си и ще те напляскам, при това няма да бъде галене с четка. Джеси Ковач вече напусна заради нетърпимото ти поведение. Очевидно е, че никой в магазина не те харесва.
Флорентина зяпна невярващо баща си, след което избухна в сълзи.
— Можеш да си спестиш сълзите за някой друг — безжалостно продължи Авел. — Няма да ме впечатлят. Няма нужда да ти напомням, че имам да управлявам компания. Още една седмица с теб и ще съм се изправил пред криза. Сега ще слезеш при госпожица Паркър и ще й се извиниш за отвратителното си поведение. Освен това не искам да припарваш до магазините ми, докато не реша, че отново можеш да работиш в тях. И това да е последният път, когато прекъсваш заседание на управителния съвет. Ясен ли съм?
— Но, папа…
— Никакво „но“. Искам незабавно да се извиниш на госпожица Паркър.
Флорентина избяга от кабинета на баща си и се затвори в стаята си, обляна в сълзи. Събра багажа си, остави зелената рокля да лежи на пода и взе такси до летището. След половин час вече летеше за Чикаго.