— И какво е то, госпожице Алън?
— Момчетата са спечелвали всяка по-голяма стипендия в университетите от Бръшлянената лига най-малко по веднъж, а в Принстън — даже три пъти, но има една стипендия, която нито едно момиче не е спечелило за този четвърт век. Става въпрос за стипендията на Джеймс Адамс Улсън по класическа филология в Радклиф. Искам да се кандидатираш за нея. Ако я спечелиш, всичките ми цели ще са постигнати.
— С удоволствие бих опитала, но успехът ми напоследък… — започна Флорентина.
— Така е — каза директорката. — Но както каза госпожа Чърчил на Уинстън, когато той най-изненадващо изгуби изборите, „това тепърва може да се окаже маскирана благословия“.
— „Донякъде маскирана“. — И двете се усмихнаха.
Същата вечер Флорентина разгледа подробно формуляра за стипендията Джеймс Адамс Улсън. Беше предназначена за всяко момиче на възраст между шестнадесет и осемнадесет години към датата на подаването на документите — 1 юли. Самите документи бяха три — за латински, за старогръцки и за общ курс по съвременна политическа обстановка.
През следващите седмици Флорентина разговаряше с мис Тредголд само на латински и старогръцки преди закуска, а за всеки уикенд госпожица Алън й даваше по три политически въпроса. С приближаването на деня на изпита Флорентина започна да усеща, че надеждите на цялото училище са обърнати към нея. Оставаше до късно през нощта в компанията на Цицерон, Вергилий, Платон и Аристотел, а всяка сутрин след закуска написваше по петстотин думи на теми като Двадесет и втората поправка, за влиянието на президента Труман върху Конгреса по време на Корейската война и дори за последиците, до които би довело всеобщото разпространение на телевизията.
В края на всеки ден мис Тредголд проверяваше свършеното от Флорентина и добавяше бележки и коментари, преди и двете да се строполят от умора в леглата си, само за да станат в шест и половина на следващата сутрин и да продължат заниманията. Флорентина не можа да си изгради голямо самочувствие и дори призна на мис Тредголд, че страховете й растат с всеки ден.
Конкурсът за стипендията бе насрочен за началото на март в Радклиф и в навечерието на съдбовния ден Флорентина отключи долното шкафче и извади любимата си риза. Мис Тредголд я изпрати до гарата и краткият им разговор по пътя бе на старогръцки.
— И не отделяй най-много време на първия въпрос — бяха последните думи на гувернантката.
Когато стигнаха перона, Флорентина усети нечия ръка да я прегръща през кръста и пред лицето й се появи роза.
— Едуард, малоумнико!
— Това не е начинът, по който е редно да се обръщаш към председателя на ученическия съвет. И не си прави труда да се връщаш, ако не спечелиш стипендията — каза той и я целуна по бузата.
Никой от двамата не забеляза усмивката на лицето на мис Тредголд.
Флорентина намери празно купе и не си спомняше нищо от целия път, тъй като рядко вдигаше поглед от томчето с „Орестия“.
В Бостън я посрещна форд „Уди“, който я откара заедно с другите четири момичета, които очевидно бяха пътували със същия влак, до Радклиф Ярд. По време на пътуването надвисналата напрегната тишина от време на време се нарушаваше от отделни учтиви фрази. Флорентина с облекчение установи, че е настанена в отделна стая в общежитието на Гардън стрийт 55 — надяваше се, че ще успее да скрие колко е нервна.
В шест часа момичетата се събраха в залата „Лонгфелоу“, където деканът по инструктаж — госпожа Уилма Кирби-Милър — ги запозна с подробностите около изпита.
— Утре, госпожици, между девет и дванадесет, ще се явите на писмен изпит по латински, а между три и шест — по гръцки. Вдругиден сутринта изпитът ще приключи със съвременна политическа обстановка. Глупаво би било да ви пожелавам късмет, тъй като не можете всички да спечелите стипендията, затова искам само да изразя надеждата си, че когато приключите с писмените си работи, всички ще бъдете с усещането, че не бихте могли да се справите по-добре.
Флорентина се върна в стаята си на Гардън стрийт с ясното съзнание колко малко знае и с безкрайно чувство за самота. Слезе на партера и се обади на майка си и мис Тредголд по платения телефон. Събуди се в три след полунощ и прочете няколко страници от Аристотеловата „Политика“, но в главата й не остана нищо. В седем часа слезе долу и обиколи няколко пъти двора на Радклиф, преди да отиде да закуси в дома Агасис. Там я очакваха две телеграми — едната бе от баща й, който й пожелаваше успех и я канеше на екскурзия в Европа през следващата лятна ваканция, а втората — от мис Тредголд. „Единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх“ — гласеше тя.