Нито Флорентина, нито госпожица Алън бяха в състояние да скрият разочарованието си. Когато Флорентина излезе, видя Едуард да я чака при вратата. Той я сграбчи в прегръдките си и почти изкрещя:
— Отивам в Харвард. А ти? Спечели ли Улсън?
Отговорът бе ясно изписан на лицето й.
— Съжалявам. Ама че съм… — каза той и я прегърна.
По бузите й се стичаха сълзи. Няколко момичета от по-долните класове минаха покрай тях и се разкикотиха. Едуард я откара вкъщи, където трите с мис Тредголд и майка й вечеряха в гробно мълчание.
Две седмици по-късно, в Деня на родителите, госпожица Алън връчи на Флорентина наградата за класически езици. Това не беше утеха. Майка й и мис Тредголд ръкопляскаха учтиво, но Флорентина бе казала на баща си да не идва в Чикаго, защото няма особен повод за празнуване.
След награждаването госпожица Алън почука по катедрата и заговори:
— Не е тайна, че през всичките си години в Девическото латинско училище съм искала моя ученичка да спечели стипендията на Джеймс Адамс Улсън в Радклиф — каза директорката с висок и ясен глас. Флорентина бе забила поглед в дървения под. Госпожица Алън продължи: — И тази година се убедих, че сме излъчили най-добрата ученичка от двадесет и пет години насам и че мечтата ми ще се сбъдне. Преди няколко седмици се обадих в Радклиф и научих, че нашата възпитаница не е спечелила стипендия. Днес обаче получих телеграма, която смятам, че заслужава да се чуе.
Госпожица Алън надяна очилата си.
— „Името на Флорентина Розновски не фигурира в списъците на редовните стипендианти, тъй като за нас е чест да Ви уведомим, че тя е спечелила стипендията на Джеймс Адамс Улсън. Моля да ни уведомите дали я приема.“
Ученици и родители избухнаха в овации. Госпожица Алън вдигна ръка и в залата отново се възцари тишина.
— За двадесет и пет години трябваше да запомня, че стипендията Улсън винаги се обявява по-късно. Сигурно се дължи на възрастта ми. — През присъстващите мина вълна от смях, след което госпожица Алън продължи: — Всички ние вярваме, че Флорентина ще продължи да служи на своя университет и на страната си по начин, който ще се отрази добре на училището ни. Сега ми остава едно-единствено желание — да живея достатъчно дълго, за да видя това с очите си.
Флорентина стана и погледна майка си. По бузите й се стичаха големи сълзи.
Никой от присъстващите не разбра, че дамата, която седеше до Зофя, вперила поглед право пред себе си, тържествува с цялото си сърце.
Много радост и тъга заобикаляше Флорентина, но нищо не можеше да се сравни със сбогуването й с мис Тредголд. Във влака на път от Чикаго до Ню Йорк Флорентина се опитваше по всякакъв начин да изрази любовта и благодарността си и подаде на възрастната жена един плик.
— Какво е това, дете? — попита мис Тредголд.
— Четирите хиляди акции на хотелска група „Барон“, които си спечелихте за последните четири години.
— Но това включва и твоите акции, скъпа.
— Не — каза Флорентина. — Вътре не влизаше подготовката за спечелването на стипендията.
Мис Тредголд не отговори.
Час по-късно стояха на нюйоркското пристанище и мис Тредголд най-сетне реши да даде път в живота на възпитаницата си.
— Ще си мисля за теб от време на време, скъпа — каза тя. — Надявам се, че баща ми е бил прав за призванието ми.
Флорентина целуна мис Тредголд по бузите и остана да я гледа как се качва по подвижния мост. Когато стигна палубата, мис Тредголд се обърна, махна с ръка и направи знак на носача, която взе багажа й и последва сурово изглеждащата дама към каютите. Тя не се обърна да погледне Флорентина, която стоеше като статуя на кея и едва сдържаше сълзите си — само защото знаеше, че мис Тредголд няма да го одобри.
Когато стигна каютата си, мис Тредголд подхвърли на момчето петдесет цента и заключи вратата.
После Уинифред Тредголд седна на ръба на койката и заплака на глас, без да се сдържа.
10.
Флорентина не се бе чувствала така несигурно от времето, когато за първи път прекрачи прага на Девическото латинско училище. Когато се върна от пътуването до Европа, което предприе през лятната ваканция с баща си, вкъщи я очакваше дебел кафяв плик от Радклиф. В него намери всички подробности къде и на кого да докладва, какво облекло да носи, каталог на курсовете, както и „червена книга“ с основните правила на университета. Флорентина започна да я изучава най-подробно и така стигна до Правило 11а: „Ако поканите мъж на чай в стаята си, през цялото време вратата следва да бъде отворена, а краката и на двама ви през цялото време трябва да докосват пода“. Избухна в смях при мисълта, че може да се случи да прави любов за първи път в живота си права, на отворена врата и с чаша чай в ръка.