— Какво? Преди да е почнал купонът? — с надебелял език попита Хенри и залитна към нея. — Едно момиче трябва да покаже малко благодарност, когато приятел я заведе на най-доброто шоу в града и я почерпи с първокласна вечеря.
— Благодарна съм ти, Хенри, но освен това съм уморена и искам да си легна.
— Точно това имах предвид и аз.
Стана й лошо, когато той почти падна върху нея, плъзна ръце по гърба й и ги спря чак когато стигнаха до задника й.
— Хенри, по-добре да си тръгнеш преди да си направил нещо, за което после ще съжаляваш. — Флорентина веднага си даде сметка, че думите й звучат донякъде абсурдно.
— За нищо няма да съжалявам — каза той и се опита да смъкне ципа на роклята й. — Ти също.
Флорентина се опита да го отблъсне, но той бе прекалено силен. Заудря го по ръцете.
— Не прекалявай със съпротивата, скъпа — задъхано каза той. — Знам, че го искаш, и ще ти покажа едно-две нещица, за които твоите колежанчета не са и чували.
Коленете й се подгънаха и Флорентина падна на килима, а Хенри се строполи отгоре й, като събори телефона от масата.
— Така е по-добре — каза той. — Обичам да има живец.
Хвана я и без усилие задържа двете й ръце изпънати над главата й. С другата си ръка започна да опипва бедрата й. С цялата сила, на която бе способна, Флорентина се освободи и го зашлеви през лицето, но това само го накара да я сграбчи за косата и да вдигне роклята над кръста й. Тя се скъса и Хенри се засмя дрезгаво.
— Щеше да е по-лесно… ако беше свалила тая проклета рокля… предварително — задъхано каза той и продължи да разкъсва дрехите й.
Флорентина безпомощно се огледа и видя тежката кристална ваза с няколко рози на масичката за телефона. Придърпа Хенри със свободната си ръка и започна страстно да го целува по лицето и врата.
— Така е по-добре — каза той и пусна другата й ръка.
Тя бавно посегна към вазата и когато я сграбчи, рязко замахна и я стовари с все сила върху темето му. Главата му клюмна и Флорентина трябваше да напрегне всичките си сили, за да го избута. Когато видя течащата от главата му кръв, се изплаши, че го е убила. В същия миг на вратата силно се почука.
Стресната, Флорентина се опита да се изправи, но краката й не я държаха. На вратата отново се почука — този път още по-силно; последва глас, който можеше да принадлежи само на един човек. Флорентина залитна към вратата и я отвори. Туловището на Белла запълни цялата каса.
— Изглеждаш ужасно.
— И се чувствам ужасно — каза Флорентина и сведе поглед към разкъсаната си вечерна рокля на Баленсиага.
— Кой го направи?
Флорентина отстъпи крачка назад и посочи неподвижното тяло на Хенри Осбърн.
— Сега разбирам защо телефонът даваше заето — каза Белла и тръгна към проснатото тяло. — Доколкото виждам, получил е по-малко, отколкото заслужава.
— Жив ли е? — попита отпаднало Флорентина.
Белла се отпусна на коляно и провери пулса му.
— За съжаление, да. Само драскотина. Нямаше да оживее, ако аз го бях фраснала. А сега ще се размине само с една голяма цицина сутринта — нищо работа за боклук като този. Май е най-добре да го изхвърлим през прозореца — добави тя, вдигна Хенри и го метна на рамото си, сякаш беше чувал с картофи.
— Не, Белла. Ние сме на четиридесет и първия етаж.
— Няма да забележи първите четиридесет — каза Белла и тръгна към прозореца.
— Не, не! — възкликна Флорентина.
Белла се ухили и се обърна.
— Този път ще съм милостива и ще го оставя в товарния асансьор. Персоналът да прави с него каквото си реши.
Флорентина не възрази, когато Белла мина покрай нея с Хенри на рамото си. След малко се върна с победен вид, сякаш бе спасила наказателен удар, и каза:
— Пратих го в мазето.
Флорентина седеше на пода и отпиваше „Реми Мартен“.
— Белла, дали някога ще бъда ухажвана романтично?
— Не питаш подходящия човек. Никой не се е опитвал дори да ме изнасили, да не говорим за романтика.
Флорентина се разсмя и я прегърна.
— Слава богу, че дойде навреме. Защо си тук, не че имам нещо против?
— Малката госпожица Ефективност е забравила, че съм настанена в хотела, защото утре имам мач. Дяволите срещу Ангелите.
— Но и двата отбора са мъжки.
— Те си мислят така. Не ме прекъсвай. Когато отидох на рецепцията, нямаше резервация на мое име, администраторът каза, че всичко е заето, и затова реших да се кача горе и да се оплача на управата. Дай ми една възглавница и с удоволствие ще спя и в банята.