— Искаш ли утре да обядваме в Радклиф?
— Не мога — каза той. — Сутринта трябва да пиша доклад и не зная дали ще го приключа до два. Имаш ли нещо против да пием чай?
— Разбира се, че нямам, глупчо.
— Жалко. Ако знаех, щях да ти запазя стая в общежитието за гости.
— Жалко — тихо повтори Флорентина; мислеше си за малкия куфар в багажника.
На следващия ден Скот я взе малко след три и я заведе на чай в стаята си. Тя се усмихна, когато той затвори вратата — спомни си, че в Радклиф това все още не бе позволено. Стаята му беше много по-голяма от нейната. На бюрото имаше снимка на аристократична, леко навъсена дама, която можеше да бъде единствено майка му. Още с влизането си Флорентина разбра, че нито една част от мебелировката не е на Харвард.
Послушаха новия американски идол Елвис Пресли, след което Скот пусна „Южно от границата“ на вече не така слабия Синатра. Двамата потанцуваха, като всеки се питаше какво ли си мисли другият. Когато седнаха на дивана, той я целуна — първо много нежно, след това страстно. Изглежда, се страхуваше да продължи, а Флорентина бе едновременно срамежлива и неопитна, за да го окуражи. Изведнъж той сложи ръката си на гърдата й и сякаш зачака реакцията й. Най-накрая я придвижи нагоре и разкопча първото копче на роклята й. Флорентина не се опита да го спре, когато продължи със следващото. Не след дълго я целуваше — първо по рамото, а след това и по гърдите. Флорентина го желаеше толкова силно, че почти беше на път сама да направи следващата стъпка, когато той изведнъж спря и свали ризата си. В отговор тя бързо се освободи от роклята си и остави обувките й да паднат на пода. Тръгнаха към леглото, като неумело се мъчеха да свалят останалите си дрехи. За миг спряха и се погледаха, преди да легнат. За нейна най-голяма изненада, правенето на любов продължи само няколко секунди.
— Извинявай, бях ужасна — каза Флорентина.
— Не, не, вината е моя. — Той помълча. — Да си призная, за първи път ми е.
— Стига бе, и на теб ли? — възкликна тя и двамата избухнаха в смях.
През останалата част от вечерта лежаха прегърнати и се любиха още два пъти, с все по-голямо удоволствие и увереност. Когато на сутринта се събуди, Флорентина се чувстваше малко неудобно и изморена, но изключително щастлива и инстинктивно почувства, че двамата ще прекарат остатъка от живота си заедно. През останалата част на семестъра се виждаха всеки уикенд, а понякога и през учебните дни.
През пролетната ваканция се срещнаха тайно в Ню Йорк и Флорентина преживя трите най-щастливи дни в живота си. След „На брега“, „Светлините на рампата“ и „Южният Пасифик“ на Бродуей идваше ред на „Клуб 21“, „Сарди“ и дори Дъбовия салон в „Плаза“. Сутринта пазаруваха и се разхождаха в парка. Когато вечер се прибираше, ръцете й бяха заети от подаръци, които се трупаха до леглото.
Пролетният семестър измина в идилия и двамата рядко се разделяха. Към края му Скот покани Флорентина да прекара една седмица от ваканцията в Марбълхед и да се запознае с родителите му.
— Знам, че ще те харесат — каза й той, докато я изпращаше до влака за Чикаго.
— Надявам се — отвърна тя.
Флорентина часове наред разказваше на майка си колко чудесен е Скот и колко много го обича. Зофя се радваше, че дъщеря й е толкова щастлива, и с истинско нетърпение очакваше да се срещне с родителите на Скот. Молеше се Флорентина да е намерила човека на живота си и да не вземе някое импулсивно решение, за което после да съжалява. Флорентина избра метри разноцветна коприна от „Маршъл Фийлдс“ и прекарваше вечерите в кроене на рокля, за която бе сигурна, че ще бъде по сърце на майката на Скот.
Писмото пристигна в понеделник и Флорентина веднага позна почерка на Скот. Зарадвана и изпълнена с очакване, тя отвори плика, но бързо посърна — в съвсем кратката бележка се съобщаваше, че поради промяна на плановете на семейството му се налага да отложи пътуването си до Марбълхед. Флорентина отново и отново препрочиташе писмото — търсеше някакво скрито послание. Помнеше много добре колко щастливо се бяха разделили и реши да му се обади.