Тя докосна бузата му.
— Изпросих си го — каза той и я целуна.
Притиснати в обятията си, двамата се отпуснаха на канапето и известно време останаха неподвижни. Той нежно галеше косите й, докато сълзите не спряха. Джеси плъзна пръсти през процепа между двете горни копчета на ризата му и тихо попита:
— Искаш ли да спиш с мен?
— Не — отвърна той. — Искам да останем цялата нощ будни.
Без да кажат нищо повече, двамата се съблякоха и се любиха — отначало нежно и свенливо, боейки се да не си причинят болка и отчаяно стараейки се да доставят удоволствие на другия. Накрая тя отпусна глава върху рамото му.
— Казвам се Флорентина Розновски — започна тя и му разказа всичко за себе си. Обясни защо се е представила под името Джеси Ковач — искаше да се отнасят с нея като с всяка друга продавачка, докато не изучи занаята, а не като с дъщерята на Чикагския барон. През цялото време Ричард не продума и продължи да мълчи и след края на разказа й.
— Вече не ме ли обичаш? — попита тя. — След като разбра коя съм всъщност?
— Скъпа — едва чуто каза Ричард. — Баща ми ненавижда твоя баща.
— В смисъл?
— Чувал съм само веднъж името на баща ти. Татко беше бесен и изкрещя, че той имал една цел в живота — да съсипе рода Каин.
— Какво? Защо? — Флорентина бе смаяна. — За пръв път чувам за баща ти. Откъде изобщо се познават? Сигурно грешиш!
— Де да беше така — каза Ричард и повтори малкото, което бе научил от майка си за враждата с баща й.
— Божичко! Баща ми явно е говорел именно за това „предателство“, когато след четвърт век прехвърли всичките си сметки в друга банка. И какво ще правим сега?
— Ще им кажем истината. Как сме се запознали съвсем случайно, как сме се влюбили и сега смятаме да се оженим. И че с нищо не могат да ни спрат.
— Да изчакаме няколко седмици — каза Флорентина.
— Защо? — не разбра Ричард. — Мислиш ли, че баща ти може да те разубеди да се омъжиш за мен?
— Не, Ричард — нежно каза тя и отново положи глава на тялото му. — Това е невъзможно. Нека обаче първо разберем дали не можем да им го кажем спокойно, преди да ги поставим пред fait accompli. Пък и може да не се мразят толкова, колкото си представяш. В края на краищата сам каза, че проблемът с веригата „Ричмънд“ е бил преди повече от двадесет години.
— Още се мразят до смърт. Наистина! Баща ми направо ще побеснее, ако ни види заедно. Да не говорим какво ще стане, ако научи, че смятаме да се оженим.
— Още една причина да изчакаме, преди да им кажем. Така ще имаме време да измислим най-добрия си начин на действие.
Той я целуна отново.
— Обичам те, Джеси.
— Флорентина.
— Още нещо, с което ще трябва да свиквам — отбеляза Ричард.
Отначало Ричард отделяше по един следобед седмично, за да разкрие враждата между двамата бащи, но след време това се превърна в обсебване, което силно се отрази на присъствието му на лекции. Опитът на Чикагския барон да отстрани баща му от собствения му борд на директорите би могъл да се превърне в добър пример за изучаване на бизнесадминистрацията. Колкото повече неща научаваше, толкова по-ясно ставаше, че двамата са страшни противници. Майка му заговори за враждата им, сякаш от години й се е искало да сподели тези неща с някого.
— Защо проявяваш такъв интерес към господин Розновски? — попита тя.
— Попаднах на името му, докато се рових в стари броеве на „Уолстрийт Джърнъл“. — „Самата истина — помисли си той. — И същевременно лъжа.“
Флорентина си взе почивен ден и отлетя до Чикаго, за да разкаже на майка си какво се е случило. Когато я притисна по-силно да й каже каквото знае, Зофя отвори уста и не млъкна близо час. Флорентина се надяваше, че майка й преувеличава, но след няколко предпазливо зададени въпроса по време на една вечеря с Джордж Новак стана болезнено ясно, че всичко е точно така.
Всеки уикенд двамата любовници се срещаха и обменяха знания, което само увеличаваше списъка на омразата.
— Ама че жалко — каза Флорентина. — Не могат ли просто да се срещнат и да поговорят? Мисля, че могат да се разберат доста добре.
— Съгласен съм — каза Ричард. — Но кой от двама ни ще се опита да им го каже?
— И на двама ни рано или късно ще ни се наложи.
През следващите седмици Ричард бе най-внимателният и мил мъж на света. Макар и да се опитваше да отвлече мислите на Флорентина от това „рано или късно“ с редовни посещения на театър, на концертите на Нюйоркската филхармония и с дълги разходки в парка, разговорите им неизменно стигаха до родителите им.