— Казала ти е, че е бременна, за да се ожениш за нея.
— Татко, това е недостойно. Флорентина никога не е упражнявала и най-малкия натиск върху мен, откакто се познаваме. Точно обратното. — Ричард се обърна към майка си. — Защо не се срещнете? Ще разберете как е станало всичко.
Кейт понечи да отговори, но баща му изкрещя: „Не! Никога!“ и й каза да ги остави насаме. Майка му се разплака и излезе.
— Сега ме чуй хубаво, Ричард. Ожениш ли се за момичето на Розновски, ще те оставя без пукнат грош.
— Страдаш от семейната болест, татко. Въобразяваш си, че парите могат да купят всичко. Но синът ти не е за продан.
— Можеш да се ожениш за Мери Бигелоу. Порядъчно момиче, при това от сой.
Ричард се разсмя.
— Прекрасен човек като Флорентина никога не може да бъде изместен от момиче от сой само заради произхода си.
— Да не си посмял да споменаваш рода ни наравно с онзи тъп поляк!
— Татко, никога не съм предполагал, че ще ми се налага да слушам такива патетични изблици от иначе нормален и трезв човек.
Уилям Каин направи крачка към сина си. Ричард не трепна. Баща му спря.
— Махай се. Вече не си член на моето семейство. Да не си посмял…
Ричард излезе. Майка му се бе свила до перилата на стълбището. Той отиде до нея и я прегърна.
— Винаги ще те обичам — прошепна му тя и се отдръпна, когато чу съпруга си да излиза в коридора.
Ричард затвори тихо външната врата. Отново се намираше на Шестдесет и осма улица. Единствената му мисъл беше как ли е протекла срещата на Флорентина. Махна на едно такси и потегли към апартамента й, без да се обръща.
Никога не се бе чувствал толкова свободен.
Когато стигна Петдесет и седма улица, попита портиера дали Флорентина се е върнала. Още не беше, затова той я зачака под терасата. Започна да се страхува, че любимата му може и да не успее да се измъкне. Беше така унесен в мисли, че не забеляза кога пристигна таксито. От купето се появи крехката фигура на Флорентина. Притискаше кърпичка към кървящата си устна. Хвърли се към него и двамата побързаха да се качат горе и да останат насаме.
— Обичам те, Ричард — бяха първите й думи.
— И аз те обичам — каза той и я прегърна силно, сякаш това можеше да реши проблемите им.
Флорентина не се отдели от него, когато той заговори.
— Заплаши, че ще ме остави без пукнат грош, ако се оженя за теб. Кога ще разберат, че хич не ни е грижа за проклетите им пари? Опитах се да намеря подкрепа у майка ми, но дори тя не успя да овладее гнева му. Изгони я от стаята. Никога не съм го виждал да се отнася така с нея. Тя се разплака и това само засили решимостта ми. Дано само не си го изкара на Вирджиния и Луси. Какво стана, като каза на баща си?
— Удари ме — едва чуто каза Флорентина. — За пръв път в живота ми. Мисля, че ще те убие, ако ни намери заедно. Ричард, мили, трябва да се махаме оттук, преди да разбере къде сме! Той ще дойде първо в апартамента. Страх ме е.
— Няма от какво да се страхуваш. Махаме се още сега, отиваме колкото се може по-далеч, а те да вървят по дяволите.
— Колко ти трябва да си събереш багажа? — попита Флорентина.
— Николко — отвърна Ричард. — Не мога да се прибера вкъщи. Взимай си нещата и да тръгваме. Имам стотина долара, а челото е още в спалнята. Какво ще кажеш да се омъжиш за човек, чието състояние възлиза на сто долара?
— Тъкмо партия за обикновена продавачка, мен ако питаш. И само като си помисля, че си мечтаех да съм издържана от мъжа си жена. А сега ще поискаш и зестра. — Флорентина порови в чантата си. — Е, разполагам с двеста и двадесет долара и кредитна карта „Американ Експрес“. Дължиш ми петдесет и шест долара, Ричард Каин, но ще обмисля дали не става да внасяш по долар годишно.
— Май предпочитам идеята със зестрата — каза Ричард.
Флорентина се приготви за половин час. След това седна на бюрото и написа една кратка бележка до баща си — че никога няма да поиска да го види, освен ако не приеме Ричард. Остави плика на нощната масичка до леглото.
Ричард спря такси и каза на шофьора:
— Айдълуайлд. — След това натовари трите куфара на Флорентина и челото си в багажника.
Когато стигнаха летището, Флорентина се обади по телефона. Остана облекчена, когато от другата страна й отговориха. След като разказа новините на Ричард, той купи билети.
В седем и тридесет „Сюпър Констълейшън“ 1049 на „Американ Еърлайнс“ се засили по пистата за седемчасовия си полет.