Ричард помогна на Флорентина да си закопчае колана. Тя му се усмихна.
— Знаеш ли колко те обичам, господин Каин?
— Мисля, че знам… госпожо Каин — отвърна той.
— Ще съжаляваш до края на живота си.
Той не отговори. Остана все така неподвижен, вперил поглед пред себе си. Накрая каза:
— Повече никога няма да чуеш за него.
Тя излезе от стаята, без да каже нито дума.
Остана сам в червеното кожено кресло. Времето сякаш бе спряло. Не чу как телефонът иззвъня седем пъти. Икономът почука и влезе.
— Сър, обажда се някой си господин Авел Розновски. Вкъщи ли сте?
Уилям Каин усети рязка болка в стомаха. Знаеше, че трябва да отговори. Стана от креслото, задържа се на крака само с безкрайно усилие на волята и отиде до телефона.
— Уилям Каин.
— Обажда се Авел Розновски.
— Нима? И кога ви хрумна да впримчите сина ми с дъщеря си? Несъмнено, след като опитите ви да съсипете банката ми се провалиха така зрелищно.
— Я не ми се… — Авел се овладя. — Искам да попреча на този брак точно толкова, колкото и вие. И през ум не ми е минавало да отнемам сина ви. Едва днес научих, че изобщо съществува. Обичам дъщеря си дори повече, отколкото мразя вас, и не искам да я загубя. Какво ще кажете да се срещнем и да измислим нещо?
— Не — отсече Уилям Каин.
— Каква полза да ровим в миналото точно сега, Каин? Ако знаете къде са, може би ще успеем да ги спрем. Аз искам същото. Или сте толкова шибано горд, че предпочитате да стоите и да гледате как синът ви се жени за момичето ми, вместо да помогнете?
Уилям Каин затвори и се върна в коженото си кресло.
Икономът се появи отново.
— Вечерята е сервирана, сър.
— Без мен. Не съм вкъщи.
— Да, сър — каза икономът и излезе.
Уилям Каин остана сам. Никой не го обезпокои до осем сутринта.
14.
Когато Полет 1049 кацна на международното летище на Сан Франциско, Флорентина се надяваше, че обаждането й не е било прекалено неочаквано. В мига, в който кракът му докосна пистата, Ричард видя как някаква масивна жена се спусна към тях и сграбчи любимата му в обятията си. Флорентина не можеше да обхване с ръце туловището на Белла.
— Не ни даваш време да се подготвим, а? Обаждаш се по телефона и направо скачаш в самолета.
— Съжалявам, Белла. Не знаех до…
— Стига глупости. Двамата с Клод тъкмо се оплаквахме, че не можем да измислим нищо за тази вечер.
Флорентина се разсмя и ги запозна с Ричард.
— Това ли е целият ви багаж? — поинтересува се Белла, загледана в трите куфара и челото.
— Трябваше да се изнесем доста набързо — обясни Флорентина.
— Е, тук сте винаги добре дошли — каза Белла и вдигна два от куфарите.
— Изобщо не си се променила.
— С едно изключение. Бременна съм в шестия месец. Ама нали съм като гигантска панда, никой не разбира.
Двете минаха през претъпканото летище към паркинга, следвани от Клод и Ричард, който носеше челото. По пътя към града Белла разкри, че Клод е станал младши съдружник в адвокатска кантора „Филсбъри, Медисън и Сутро“, и се засмя:
— Добре се справя, нали?
— А пък Белла е учителка по физическо в местната гимназия. Не са изгубили нито един хокеен мач, откакто е там — с не по-малка гордост се обади Клод.
— А ти с какво се занимаваш? — попита Белла и бодна палец в гърдите на Ричард. — Като гледам багажа ти, май си останал без работа музикант.
— Не точно — разсмя се Ричард. — Щях да ставам банкер, така че от утре започвам да си търся работа.
— Кога ще се жените?
— Не и в близките три седмици — каза Флорентина. — Искам да се омъжа в църква, а първо ще трябва да одобрят брака.
— Значи ще живееш в грях — обяви Клод, докато минаваха покрай голяма табела с надпис „Сан Франциско приветства внимателните шофьори“. — Типична модерна двойка. И аз винаги съм го желаел, но Белла не искаше и да чуе за подобно нещо.
— И защо се наложи да напуснете Ню Йорк толкова ненадейно? — попита Белла, без да обръща внимание на коментара на мъжа си.
Флорентина разказа как са се запознали с Ричард и за кръвната вражда между бащите им. Белла и Клод слушаха втрещени.
— Това е домът ни — каза Клод, когато стигнаха, и наби спирачки, след което превключи на първа.