Флорентина слезе. Намираха се на стръмен склон на един хълм, който не гледаше точно към залива.
— Ще се преместим нагоре, когато Клод стане пълноправен съдружник — каза Белла. — Засега се налага да се задоволим с това.
— Фантастично е — каза Флорентина, след като влязоха в малката къща, и се усмихна, като видя хокейните стикове на закачалката.
— Направо ще ви покажа стаята, за да се настаните. — Белла поведе гостите си по малката вита стълба към свободната стая на втория етаж. — Може и да не е като президентския апартамент в „Барон“, но все пак е по-добре от компанията на скитниците на улицата.
Едва след седмица Флорентина разбра, че същия следобед Белла и Клод бяха качили собственото си двойно легло в стаята и бяха смъкнали двете единични долу, за да могат двамата с Ричард да прекарат първата си нощ заедно.
Когато най-накрая си легнаха, в Ню Йорк беше четири сутринта.
— Е, щом Грейс Кели вече я няма, май съм прикрепен към теб. Макар че смятам, че Клод може и да е прав. Май ще живеем в грях.
— Ако двамата с Клод живеете в грях, никой в Сан Франциско няма да го забележи.
— Някакви оплаквания досега?
— Да. Винаги съм се надявала да попадна на мъж, който спи от лявата страна на леглото.
На сутринта, след типичната за Белла закуска, Флорентина и Ричард започнаха да преглеждат обявите за работа.
— Трябва да си намерим нещо колкото се може по-бързо. Не мисля, че парите ще ни стигнат за повече от месец — каза Флорентина.
— За теб може и да се окаже по-лесно. Не вярвам много банки да се съгласят да ме вземат на работа без диплома или най-малкото без препоръки от баща ми.
— Не се безпокой — отвърна му тя и разроши косата му. — Можем да бием и двамата си бащи.
Ричард се оказа прав. На Флорентина й трябваха само три дни и след като бъдещите й работодатели се обадиха на управата на „Блумингдейл“, й предложиха място в магазин за младежка мода — казваше се „Нестандартният Колумб“ и бе пуснал в „Кроникъл“ обява за „жизнерадостна продавачка“. А седмица по-късно директорът си даде сметка, че с новото назначение е ударил джакпота.
На Ричард пък му се наложи да обикаля всички банки в Сан Франциско. Навсякъде му казваха да се обади по-късно и когато го правеше, най-неочаквано се оказваше, че в момента няма свободни работни места за човек с неговата квалификация. С приближаването на деня на сватбата Ричард започваше да става все по-неспокоен.
— Не можеш да ги виниш — каза той на Флорентина. — Всичките имат бизнес с баща ми и не искат да влизат на лъва в устата.
— Шайка страхливци. Не можеш ли да се сетиш за някой, който си е имал неприятности с „Лестър“ и не иска повече да работи с тях?
Ричард стисна главата си с ръце и известно време обмисляше въпроса.
— Само „Банк ъф Америка“. Баща ми веднъж се скара с тях заради една сделка, която забавиха доста, и това доведе до значителни загуби от лихвите. Закле се, че повече никога няма да прави сделка с тях. Струва си да опитам… утре ще им се обадя.
По време на интервюто на следващия ден директорът го попита дали причината да кандидатства при тях е в небезизвестните разногласия между баща му и „Банк ъф Америка“.
— Да, господине — отвърна Ричард.
— Добре, значи имаме нещо общо. Започвате в понеделник като помощник-касиер и ако наистина сте синът на Уилям Каин, не ми се вярва да се застоите на това място много дълго.
В съботата на третата седмица от пристигането им в Сан Франциско Ричард и Флорентина се ожениха с проста церемония в църквата „Св. Едуард“ на Калифорния стрийт. Отец О’Райли (заедно с майката на Флорентина) долетя от Чикаго, за да изпълни ритуала. Клод предаде булката на младоженеца. Белла изглеждаше като същински Гаргантюа в розовата си рокля за бременни. Шестимата отпразнуваха събитието с вечеря в „При Димаджо“ на Рибарския кей. Заплатите на Ричард и Флорентина не стигнаха да покрият сметката, така че се наложи Зофя да ги измъкне от положението.
— Ако четиримата решите отново да излезете някъде, просто звъннете и ще пристигна със следващия полет — добави тя.
Булката и младоженецът се добраха до леглото си в един през нощта.
— Никога не съм предполагала, че ще се омъжа за касиер в банка.
— Никога не съм си и представял, че ще ми се падне продавачка, но от социологична гледна точка би трябвало връзката ни да е идеална.