— Искам да наема…
— Вечерята е готова — разнесе се мощният глас на Белла.
— Спасена съм — каза Флорентина.
— Само докато трае вечерята. Колко банки ще посетиш в понеделник?
— Три. Калифорнийската, „Уелс Фарго“ и „Крокър“. Защо просто не цъфна в „Банк ъф Америка“ и да ми сложиш тридесет и пет хиляди на гишето?
— Защото в Америка няма смесени затвори.
Клод надникна в стаята.
— Хей, побързайте, иначе рискувате да останете гладни.
Джордж посвещаваше толкова време на търсенето на Флорентина, колкото и на управлението на хотелската верига. Беше твърдо решен да получи конкретни резултати, докато Авел се прибере.
Поне в едно отношение изкара малко повече късмет. Зофя с удоволствие му съобщи, че редовно пътува до крайбрежието на гости на щастливите младоженци. Нужно бе само едно обаждане до пътническата агенция в Чикаго, за да разбере, че пътуванията са били до Сан Франциско. Двадесет и четири часа по-късно разполагаше с адреса и телефонния номер на Флорентина. Дори успя да проведе един кратък разговор с кръщелницата си, но тя се държа подчертано резервирано.
Хенри Осбърн побърза да предложи помощта си, но скоро стана ясно, че просто му се иска да разбере какво става с живота на Авел. Дори се опита да притисне Джордж и да получи още пари.
— Ще трябва да изчакаш, докато Авел се върне — отряза го Джордж.
— Не съм сигурен, че ще изкарам дотогава.
— Съжалявам, Хенри, но нямам право да отпускам лични заеми.
— Дори и на член на управителния съвет? Гледай да не съжаляваш за решението си, Джордж. В края на краищата, зная по-добре от теб как точно започна веригата и съм сигурен, че има хора, които биха платили доста добре за подобна информация.
Както винаги при завръщанията на Авел от Европа, Джордж пристигна на летище „Айдълуайлд“ половин час по-рано. Знаеше, че баронът, подобно на новоназначен директор, ще иска да знае всичко ново около веригата. Този път обаче бе сигурен, че първият въпрос на Авел няма да е свързан с бизнеса.
Както винаги, Авел бе сред първите минали през митницата. Настаниха се във фирмения кадилак и той не тръгна да си губи времето в празни приказки, а мина направо на въпроса.
— Какви са новините? — Знаеше много добре, че Джордж разбира какво има предвид.
— И добри, и лоши — отвърна Джордж и натисна копчето до страничния прозорец. Авел гледаше как стъклената преграда между шофьора и пътническия салон се вдига и нетърпеливо започна да барабани с пръсти. — Флорентина продължава да поддържа връзки с майка си. Живее в малък апартамент в Сан Франциско със стари приятели от Радклиф.
— Омъжена?
— Да.
Известно време Авел не проговори, сякаш се опитваше да възприеме окончателността на чутото.
— А момчето на Каин?
— Намерил си е работа в банка. Явно на доста места са го отпратили, защото се е разчуло, че не е завършил образованието си в Харвард и баща му отказва да му даде препоръки. Малцина биха рискували да го наемат и да си развалят отношенията с Уилям Каин. Накрая е успял да постъпи в „Банк ъф Америка“ и заплащането му е много по-ниско от това, което би могло да се очаква според квалификацията му.
— А Флорентина?
— Работи като заместник-директорка в магазин за модни дрехи до парка Голдън Гейт. Опитвала се е да изтегли заем от няколко банки.
— Защо? — загрижено запита Авел. — Закъсала ли е?
— Не. Търси капитал да отвори свой магазин.
— Колко й трябват?
— Тридесет и четири хиляди за наем на една малка сграда на Ноб Хил.
Авел се замисли, после каза:
— Уреди да получи парите. Направи го, сякаш е обикновен банков заем, и се погрижи да не е в състояние да разбере, че имам пръст в тази работа. — Започна да барабани по прозореца. — Но да си остане между нас, нали?
— Както кажеш, Авел.
— Дръж ме в течение на всеки неин ход, колкото и да е незначителен.
— А Ричард Каин?
— Той не ме интересува — отсече Авел. — Добре, давай сега с лошите новини.
— Пак неприятности с Хенри Осбърн. Явно дължи пари на всички и съм сигурен, че ти си единственият му източник. Продължава да заплашва. Щял да разкрие как си давал подкупи, когато веригата е прохождала. Казва, че пази всички документи от деня на първата ви среща, когато бил уредил да получиш по-висока застраховка след пожара на „Ричмънд“ в Чикаго. Разправя наляво и надясно, че папката станала доста дебела.