— В течение на какво?
— Очевидно не е — обади се Флорентина.
— Ще ти трябва чифт — каза Ричард и наля солидна доза бренди на Джордж, след което продължи: — Хенри Осбърн мрази баща ми повече и от Авел.
— Какво? Това пък защо? — слиса се Джордж и се наведе напред.
— Оженил се е за баба ми, след като дядо ми е починал — обясни Ричард и си наля кафе. — Преди много години, когато бил още млад, се опитал да отмъкне едно малко семейно състояние. Не успял заради моя баща. Бил едва на седемнадесет, когато открил, че военното минало на Осбърн и образованието в Харвард са чиста измислица, и го изхвърлил от собствения му дом.
— Господи! — възкликна Джордж. — Авел знае ли това?
Не беше забелязал, че е негов ред да хвърля.
— Разбира се, че знае — каза Флорентина. — Сигурна съм, че точно това го е накарало да наеме Хенри. Трябвал му е някой, за когото да е сигурен, че никога няма да се разприказва пред Каин.
— Как го разбрахте?
— Събрахме парчетата, когато Ричард разбра, че не съм Джеси Ковач. По-голямата част от материалите за Хенри са в една папка в най-долното чекмедже на бюрото на папа.
— Май съм прекалено стар, за да научавам за един ден толкова много — каза Джордж.
— Ученето ти още не е започнало — каза Ричард. — Хенри Осбърн никога не е стъпвал в Харвард, не е помирисвал фронта, а истинското му име е Виторио Тоня.
Джордж успя само да зяпне.
— Знаем също, че папа притежава шест процента от банката „Лестър“. Само си представи какви беди може да причини, ако сложи ръка върху още два процента — каза Флорентина.
— Мислим, че се опита да купи двата процента от Питър Парфит, сваления директор на „Лестър“. И крайната му цел е да изхвърли баща ми от собствения му борд — добави Ричард.
— Това може и да е било вярно, но в миналото.
— Защо само в миналото? — не разбра Флорентина.
— Авел няма да се въвлече в подобна глупост като опитите да премахне баща ти от банката, докато Кенеди го смята за потенциален посланик във Варшава. Така че няма от какво да се страхувате. Какво ще кажеш да бъдеш моя гостенка и да видиш как кандидатът за президент открива новия „Барон“ в Лос Анджелис?
— Това означава ли, че и Ричард е поканен?
— Знаеш отговора, Флорентина.
— Още една игра, Джордж? — смени темата Ричард.
— Не, благодаря. Познавам победителя още щом го видя. — Джордж извади портфейла си и отброи единадесет долара. — И да знаеш, наистина хвърляш прекалено много чифтове.
16.
Нанси Чин въртеше магазина, докато Флорентина бе в болницата, но след като Каин младши бе настанен на сигурно място, младата майка с радост се върна на работа. Когато изпрати първите снимки на мис Тредголд, тя обясни, че е искала да стане съвестна майка, докато не е станало невъзможно да не наеме някого. „Не че имам шанс да намеря човек като теб извън Мъч Хедъм“ — писа й.
През първите две години от брака си двамата с Ричард бяха заети с кариерите си. Когато Флорентина отвори втория си магазин, Ричард също направи крачка нагоре в банковата йерархия.
На Флорентина й се искаше да посвещава повече време на модните тенденции, отколкото на ежедневните финансови сметки, но не можеше да моли Ричард да виси всяка вечер над цифрите, след като цял ден бе правил същото в банката. Обсъждаше дръзките си идеи за бъдещето с Нанси, която се отнасяше с известен скептицизъм към поръчването на големи количества дрехи с малки размери.
— На мен ми стават — ухили се дребната китайка, — но не и на повечето американки.
— Не си права. Малкото ще започне да се харесва и трябва да сме сред първите, които го приемат. Ако американките решат, че това е новата модна линия, ще сме свидетели на такава революция в отслабването, че дори такива като теб ще започнат да изглеждат тлъсти.
Нанси се разсмя.
— Като гледам поръчките, по-добре да си права.
Нито Ричард, нито Флорентина повдигнаха болния въпрос за семействата си след посещението на Джордж, тъй като и двамата се отчаяха, че може да се намери някакъв изход. Разговаряха от време на време по телефона с майките си и макар че Ричард получаваше писма от сестрите си, много го натъжи фактът, че не е поканен на сватбата на Вирджиния. Това безрадостно положение можеше да продължи неопределено дълго, ако не се случиха две неща. Първото трудно би могло да се избегне, а второто бе причинено от това, че телефонът бе вдигнат от неподходящия човек.