Когато започна процесът, Флорентина не изпускаше нито едно заседание и се обаждаше на майка си всяка вечер, след като Зофя се връщаше от съда. От разказите й невинаги оставаше с впечатлението, че и двете се надяват на един и същи изход.
— Процесът започва да се обръща в полза на баща ти — каза тя в средата на седмицата.
— Защо си толкова сигурна?
— Откакто ФБР изгубиха главния си свидетел, позицията им не издържа на кръстосаните разпити. Х. Трафорд Джилкс кара Хенри Осбърн да прилича на Пинокио — от лъжите носът му сигурно опира до пода.
— Това означава ли, че папа ще бъде обявен за невинен?
— Аз лично не бих казала, но според юристите ФБР накрая ще предложат сделка.
— Сделка ли? Че каква?
— Ами, ако баща ти се признае за виновен за някои по-малки нарушения, ще оттеглят основните си обвинения.
— Мислиш ли, че ще се отърве само с глоба? — развълнувано попита Флорентина.
— Ако има късмет. Но съдия Прескот е доста неотстъпчив, така че в края на краищата може и да свърши в затвора.
— Да се надяваме, че ще се размине само с глоба.
Зофя премълча.
— Шестмесечна условна присъда за Чикагския барон — оповести гласът на радиоводещия, докато Флорентина караше към банката да вземе Ричард. Едва избегна сблъсъка с буика пред себе си и отби към забранената за паркиране зона, за да чуе новините на спокойствие. — ФБР оттегли всичките си основни обвинения в даване на подкуп срещу Авел Розновски, известен като Чикагския барон. Обвиняемият бе намерен за виновен по два по-маловажни случая на опит за влияние върху държавни служители. Делото бе прекратено. В заключителната си реч съдия Прескот каза: „Правото на свободна инициатива не означава право да се корумпират държавни служители. Даването на подкуп е престъпление, при това тежко, ако се извършва от интелигентен и компетентен човек, който не би трябвало да пада до подобно ниво. В други държави, добави съдия Прескот, корупцията може и да е нормална практика от ежедневието, но това не се отнася за Съединените щати“. Розновски бе осъден условно на шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на двадесет и пет хиляди долара. Ето и останалите новини. Президентът Кенеди се съгласи да посети Далас заедно с вицепрезидента тази есен…
Флорентина изключи радиото и видя, че някой чука на страничния прозорец.
— Знаете ли, че нямате право да паркирате тук, госпожо?
— Да — отвърна Флорентина.
— Трябва да ви глобя. Десет долара.
— Двадесет и пет хиляди и половин година условна присъда. Можеше да е и по-зле — каза Джордж, докато пътуваха към „Барон“.
— Не забравяй, че изгубих Полша — обади се Авел. — Но сега всичко е минало. Купи от Парфит двата процента от „Лестър“, ако ще да струват и един милион. Така ще разполагам с осемте процента, които ми трябват за прилагането на член седми, и ще разкарам Уилям Каин от собствения му борд.
Джордж тъжно кимна.
Няколко дни по-късно Държавният департамент обяви следващия посланик във Варшава — Джон Мурс Кабът.
18.
Второто събитие се случи на сутринта след като съдия Прескот произнесе присъдата си. Дериватът на телефона иззвъня в магазина и тъй като Нанси бе заета да сваля летните дрехи от витрината, вдигна Флорентина.
— О, търсех господин Каин — произнесе женски глас. Звучеше така, сякаш се обаждаше отдалеч.
— Съжалявам, вече отиде на работа. Желаете ли да му предадете нещо? На телефона е Флорентина Каин.
Последва кратко мълчание, след което гласът проговори отново:
— Обажда се Катрин Каин… моля ви, не затваряйте.
— Защо да затварям, госпожо Каин? — отвърна Флорентина, но краката й омекнаха и се наложи да се отпусне на стола.
— Защото сигурно ме мразите, а аз не мога да ви обвинявам за това — бързо каза майката на Ричард.
— Разбира се, че не ви мразя. Искате ли Ричард да ви се обади, като се върне?
— Не, не. Съпругът ми не знае, че поддържам връзка с него. Страшно ще се ядоса, ако разбере. Не. В крайна сметка онова, на което се надявах, зависи от вас.
— От мен ли?
— Да. Отчаяно ми се иска да ви дойда на гости и да видя внука си… стига да ми позволите.