Блудната дъщеря [bg]

— Не, никакви. Мисля, че той никога няма да заколи угоеното теле за блудната си дъщеря.

— Не се отказвай. Може и да изникне нещо, което да му помогне да си промени мнението. Ще се заемем всички заедно, когато дойдете в Ню Йорк.

— Иска ми се да вярвам, че папа все още може да постигне помиряване, но вече почти изгубих надежда.

— Е, да сме благодарни, че поне единият от бащите е послушал разума — каза Катрин. — Ще дойда да ви видя и ще уточним подробностите.

— Кога ще можеш?

— Мисля, че мога да се измъкна този уикенд.

Когато Ричард се върна, много се зарадва на новината и след като привърши с четенето на „Мечо Пух“ на сина им, побърза да чуе подробностите и накрая каза:

— Ще можем да отидем до Ню Йорк някъде към ноември.

— Не мога да чакам дотогава.

— Чакаш три години.

— Да, но сега е различно.

— Винаги искаш всичко да се е случило вчера, Джеси. Това ми напомня, че прочетох предложението ти за новия магазин в Сан Диего.

— И?

— В общи линии идеята ми се вижда доста разумна и одобрявам.

— И какво следва сега? Никога не съм чувала подобни думи от вас, господин Каин.

— Задръж малко, Джеси. Имам едно наум, защото не разбирам една част от програмата ти за разрастване — необходимостта да наемеш собствен дизайнер.

— Лесно е за обяснение — отвърна Флорентина. — Макар че в момента разполагаме с пет магазина, разходите за дрехи възлизат на около четиридесет процента от оборота. Ако шия собствени дрехи, ще имам две очевидни преимущества. Първо, ще съкратя непосредствените разходи, и второ, ще можем непрекъснато да рекламираме собствени стоки.

— Но има и един съществен недостатък — каза Ричард.

— Какъв по-точно?

— Няма да има отстъпки за върнатите в рамките на три месеца дрехи, при положение че са наша собственост.

— Така е — каза Флорентина, — но колкото повече се разрастваме, толкова по-маловажен ще става проблемът. А ако избера подходящия дизайнер, дрехи с нашата запазена марка ще се продават и от конкурентите ни.

— Това важи ли за известните дизайнери?

— В случая с Пиер Карден дизайнерът е по-известен и от магазините.

— Намирането на подобен човек няма да е лесна работа.

— Нима не намерих вас, господин Каин?

— Не, Джеси. Аз те намерих.

Флорентина се усмихна.

— Две деца, шести магазин, а ти ще получиш покана да влезеш в управителния съвет на „Лестър“. А най-важното от всичко е, че имам възможност да се запозная с баща ти. Какво повече бихме могли да искаме?

— Това все още не се е случило.

— Типичен банкер. Каквато и да е прогнозата, очакваш дъжд по пладне.

Анабел заплака.

— Видя ли? — каза Ричард. — Дъщеря ти пак се разрева.

— Защо винаги моята дъщеря е лошата, а синът ти е добрият?

Въпреки желанието на Флорентина незабавно да замине за Ню Йорк, след като Кейт отпътува към Източния бряг, тичането около отварянето на новия магазин в Сан Диего, търсенето на подходящ дизайнер, наглеждането на останалите пет магазина и опитите при всичко това да продължи да бъде майка, запълваха цялото й време. С наближаването на деня на срещата тя започна да става все по-нервна. Внимателно подбра собствения си гардероб и купи нови дрехи за децата. Дори взе нова риза на тънки червени райета за Ричард, но той се съмняваше, че ще я носи в друго време освен през уикендите. Флорентина всяка нощ се събуждаше с тревожната мисъл, че бащата на Ричард няма да я одобри, но Ричард всеки път й повтаряше думите на Катрин: „Няма да си и наполовина по-притеснена от него“.

За да отпразнуват отварянето на новия магазин и изглеждащото неизбежно помиряване с бащата на Ричард, отидоха на „Лешникотрошачката“ в изпълнение на Италианския балет. Ричард не обърна особено внимание на балета, но се изненада, че Флорентина също не я свърта на едно място. Щом лампите светнаха, я попита тормози ли я нещо.

— Да. Цял час чакам да разбера кой е дизайнерът на тези прочути костюми — отвърна Флорентина и започна да прелиства програмата.

— Аз лично бих ги описал като ексцентрични — отбеляза Ричард.

— Това е, защото си далтонист — каза му Флорентина и след като откри каквото търсеше, зачете: — Казва се Джани ди Феранти. Според биографията му е роден в Милано през трийсет и първа и това му е първото турне с балета, откакто е завършил Института по съвременно изкуство във Флоренция. Как мислиш, дали ще се съгласи да напусне и да започне работа при мен?