— Аз лично не бих, с оглед на вътрешната информация, с която разполагам — каза Ричард.
— Може и да е по-голям авантюрист от теб, скъпи.
— Или просто побъркан. В края на краищата става въпрос за италианец.
— Какво пък, има само един начин да разберем — каза Флорентина и стана.
— И как смяташ да го направиш?
— Като отида зад кулисите.
— Но така ще изпуснеш втората част от представлението.
— Втората част не може да промени целия ми живот — каза Флорентина и излезе на пътеката.
Ричард я последва. Заобиколиха сградата и спряха пред служебния вход. Младият охранител отвори прозорчето на кабинката си.
— Да? — Каза го с тона на абсолютно „не“.
— Имам среща с Джани ди Феранти — уверено каза Флорентина.
Ричард я погледна с укор.
— Името ви, ако обичате — каза пазачът и вдигна телефона.
— Флорентина Каин.
Пазачът повтори името в слушалката, изслуша отговора и затвори.
— Казва, че никога не е чувал за вас.
За миг Флорентина се разколеба, но Ричард извади портфейла си и постави на гишето двадесетдоларова банкнота.
— Може би е чувал за мен.
— Ами влезте и се разберете — каза пазачът и небрежно прибра парите. — По коридора вдясно, втората врата отляво. — И затвори прозорчето.
Ричард поведе Флорентина навътре.
— Повечето бизнесмени прибягват до подкупи в един или друг момент от кариерата си — подразни го тя.
— Не се вкисвай само защото лъжата ти не мина — ухили й се Ричард.
Когато стигнаха, Флорентина почука решително и пъхна глава през вратата.
В ъгъла седеше висок тъмнокос италианец и се справяше с порция спагети. Първата й реакция бе да се възхити. Мъжът носеше ушити по поръчка джинси и син блейзър върху небрежно разкопчана риза. Но онова, което я порази най-много у младия мъж, бяха дългите му артистични пръсти. Щом я видя, той грациозно се изправи.
— Джани — започна тя. — Каква привилегия…
— Не — с италиански акцент каза мъжът. — Той е в умивалнята.
Ричард изсумтя и бе награден с ритник по глезена. Флорентина тъкмо понечи да заговори отново, когато вратата се отвори и в стаята влезе почти напълно оплешивял мъж, висок не повече от метър и петдесет. Според програмата не би трябвало да е навършил и тридесет. Дрехите му бяха скроени безупречно, но пастата явно се отразяваше повече на неговата линия, отколкото на тази на приятеля му.
— Кои са тези, Валерио?
— Госпожа Флорентина Каин — представи се Флорентина, преди младежът да успее да отговори. — А това е съпругът ми Ричард.
— Какво искате? — попита той, без да я поглежда, и седна срещу приятеля си.
— Да ви предложа да работите за мен като дизайнер.
— Пак ли! — възкликна мъжът и вдигна ръце.
Флорентина си пое дъх.
— Кой друг ви е предлагал?
— Ив Сен Лоран в Ню Йорк. Пиер Карден в Лос Анджелис. Балмен в Чикаго. Да продължавам ли?
— А предложиха ли ви процент от печалбата?
— Каква печалба? — понечи да се обади Ричард, но получи нов ритник по глезена.
— Имам шест магазина и планове за още толкова в най-близко бъдеще — настоятелно продължи Флорентина. Надяваше се, че Джани ди Феранти не е забелязал как при думите й веждите на съпруга й драматично се вдигнаха. — Оборотът може да възлиза на милиони след няколко години.
— Оборотът на Сен Лоран вече възлиза на милиони — каза Феранти, без да я поглежда.
— Да, но колко ви предложи той?
— Двадесет и пет хиляди долара годишно плюс един процент от печалбата.
— Аз ви предлагам двадесет хиляди годишно плюс пет процента.
Италианецът махна пренебрежително с ръка.
— Двадесет и пет хиляди плюс десет процента?
Италианецът се разсмя, стана, отвори им вратата и зачака да си тръгнат. Флорентина не помръдна.
— Вие сте от хората, които очакват Зефирели да проектира следващия ви магазин, а в същото време се надяват да задържат Луиджи Ферпози като почетен съветник. Не че очаквам да разберете какво говоря — добави той.
— Луиджи е мой близък приятел — надменно отвърна Флорентина.