Италианецът сложи ръце на кръста си и избухна в смях.
— Вие американците сте едни и същи. След малко ще кажете, че сте дизайнер и на дрехите на папата.
Ричард изпита към него нещо като съчувствие.
— Блъфирате, сеньора. Ферпози дойде да гледа представлението в Лос Анджелис и разговаряхме надълго и нашироко за работата ми. Сега поне имам начин да се отърва от вас.
Ди Феранти вдигна телефона и без да каже и дума повече, набра някакъв номер.
Зачакаха. Накрая Флорентина чу от слушалката глас, който й се стори познат.
— Луиджи? — каза Феранти. — Джани се обажда. При мен е една американка, госпожа Каин. Твърди, че сте приятели.
Заслуша отговора и усмивката му стана още по-широка. После се обърна към Флорентина.
— Казва, че не познава никаква госпожа Каин и че може би в затвора Алкатраз ще се почувствате като у дома си.
— Не ми пука за Алкатраз — отвърна Флорентина. — Но му кажете, че може би го е построил баща ми.
Джани ди Феранти повтори думите й в слушалката. Докато слушаше отговора, лицето му придоби объркано изражение. Накрая той отново погледна към нея.
— Луиджи казва да ви предложа чай. Но само при положение че си носите чайник.
Нужни бяха два обяда, една вечеря с Ричард, една с банкерите й и достатъчно голям аванс, за да убеди Джани и приятеля му Валерио да се преместят от Милано в Сан Франциско. Накрая дребният италианец прие да стане дизайнер на новата модна къща. Флорентина бе сигурна, че това е ударът, който бе търсила. Беше толкова въодушевена от постижението си, че съвсем забрави, че до пътуването до Ню Йорк и срещата с бащата на Ричард остават само шест дни.
В понеделник сутринта, докато закусваха, Ричард изведнъж така пребледня, че Флорентина се уплаши да не припадне.
— Какво има, скъпи?
Той й посочи първата страница на „Уолстрийт Джърнъл“, сякаш изгубил дар слово. Флорентина прочете краткото съобщение и мълчаливо му върна вестника. Той прочете бавно съобщението за втори път, за да се увери, че го е разбрал. Краткостта му беше зашеметяваща. „След заседанието на управителния съвет в петък Уилям Лоуел Каин подаде оставка като директор и председател на управителния съвет на банка «Лестър».“
Ричард знаеше, че деловите кръгове ще интерпретират по възможно най-лошия начин подобно внезапно оттегляне, направено без никакви обяснения. Особено при положение че той, синът на Уилям — също банкер — не е бил поканен да получи място в съвета. Прегърна Флорентина и я притисна до себе си.
— Това означава ли, че пътуването ни до Ню Йорк се отменя?
— Не, освен ако баща ти не е причина за оставката му.
— Това не може да се случи… няма да допусна да се случи. Не и след като чакам толкова дълго…
Телефонът звънна и Ричард го вдигна, без да пуска Флорентина.
— Ало?
— Ричард, аз съм — каза майка му. — Научи ли?
— Да, току-що прочетох съобщението в „Уолстрийт Джърнъл“. Какво го е накарало да подаде оставка, за бога?
— И аз не зная подробностите, но доколкото разбирам, господин Розновски е притежавал шест процента от акциите през последните десет години, а по някаква причина се оказва, че му трябват само осем процента, за да може да премахне баща ти от мястото му.
— Въз основа на член седми — каза Ричард.
— Да, точно така. Но все още не зная точно какво означава това.
— Татко въведе тази клауза, за да е сигурен, че никой не може да го докосне. Смяташе я за безотказна, защото само някой притежаващ осем процента би могъл да оспори мястото му. Никога не си е представял, че толкова голям дял може да се окаже притежание на някой извън семейството. В никакъв случай не би се съгласил да се откаже от своите четиридесет и един процента в „Каин и Кабът“ и да стане директор на „Лестър“, ако е имало възможност да бъде премахнат от външен човек.
— Но това все още не обяснява защо си е подал оставката.
— Предполагам, че бащата на Флорентина по някакъв начин се е добрал до нужните му два процента. Това би му дало същата власт като на татко и той би направил невъзможен живота му в банката като директор.
— Но как е възможно това?
Едва сега Ричард започна да разбира, че баща му никога не е споделял с майка му какво става на работното му място.
— Доколкото си спомням, една от клаузите в член седми гласи, че всеки, който притежава осем процента от акциите, може да наложи вето върху всяка трансакция за три месеца. От одитора на банката зная, че господин Розновски има шест процента. Мисля, че се е сдобил с другите два от Питър Парфит.