— Изглеждаш зашеметяващо — каза Ричард от вратата. — Старецът ще се влюби в теб от пръв поглед.
Флорентина се усмихна и среса децата, докато Ричард се преобличаше. Синът им, вече на седем години, носеше първия си костюм и изглеждаше съвсем пораснал; Анабел бе облечена в червена рокличка с бяла лента по ръба — за нея нямаше проблем с най-новата мода.
— Мисля, че всички сме готови — каза Флорентина, когато Ричард се появи отново. Не можеше да повярва на очите си — беше облякъл ризата с червеното райе.
Шофьорът отвори вратата на взетия под наем линкълн и Флорентина и децата се настаниха на задната седалка; Ричард седна срещу тях. Докато си проправяха бавно път през натовареното движение на Ню Йорк, Флорентина мълчеше. Ричард се наведе и докосна ръката й. Шофьорът спря автомобила пред малка елегантна къща от кафяв камък на Шестдесет и осма улица.
— Деца, не забравяйте, че трябва да се държите възпитано.
— Да, мамо — в хор отвърнаха те, без да се притесняват от мисълта, че най-сетне ще видят единия от дядовците си.
Още преди да излязат, вратата на къщата се отвори и на прага се появи възрастен мъж в полуофициален костюм, поклони се леко и каза:
— Добър вечер, госпожо. Радвам се да ви видя, господин Ричард.
Кейт ги чакаше в гостната. Погледът на Флорентина моментално бе привлечен от масления портрет на прекрасна жена, седнала в червено кожено кресло и сложила ръце в скута си.
— Бабата на Ричард — каза Кейт. — Не я познавах, но не е трудно да се види, че е била красавица.
Флорентина се взираше в картината.
— Какво има, скъпа? — попита Кейт.
— Пръстенът — едва чуто прошепна Флорентина.
— Да, нали е прекрасен? — каза Кейт и вдигна ръка, за да покаже пръстена с диаманти и сапфири. — Уилям ми го даде, когато ме попита дали искам да се омъжа за него.
— Не, пръстенът от портрета — каза Флорентина.
— О, да, чудесна изработка. Пазел се е в семейството от поколения, но от доста години никой не знае къде е. Споменах за това на Уилям, но той не можа да каже нищо по въпроса.
Флорентина вдигна ръка и Кейт впери невярващ поглед в старинния пръстен. Погледите на всички отново се преместиха върху картината — не можеше да има абсолютно никакво съмнение, че пръстенът е същият.
— Това е подарък за кръщенето ми — каза Флорентина. — Само че така и не научих от кого.
— Боже мой! — слисано промълви Ричард. — Никога не ми е минавало през ума…
— А баща ми и до днес не знае — каза Флорентина.
В помещението дотърча една прислужница.
— Извинете, госпожо, казах на господин Каин, че всички са тук. Той помоли Ричард и съпругата му да бъдат така добри да се качат при него.
— Вървете — каза Кейт. — Ще дойда след малко с децата.
Флорентина хвана съпруга си за ръка и се заизкачва по стълбата, като нервно въртеше старинния пръстен. Влязоха в стаята и видяха Уилям Лоуел Каин, седнал в червеното кожено кресло до камината. „Колко красив мъж“, помисли си Флорентина и си даде сметка, че съпругът й ще изглежда по същия начин, когато остарее.
— Татко, запознай се със съпругата ми — каза Ричард.
Тя пристъпи напред, за да бъде посрещната от топлата и нежна усмивка на Уилям Каин.
Ричард чакаше отговора на баща си, но Флорентина знаеше, че възрастният човек никога няма да й проговори.
22.
Авел вдигна телефона на нощното шкафче.
— Намерете ми Джордж. Трябва да се облека.
Прочете отново писмото. Не можеше да повярва, че Уилям Каин е бил тайнственият му покровител.
Когато Джордж дойде, Авел не каза нищо, а просто му подаде листа. Джордж бавно го прочете и пророни:
— Боже господи!
— Трябва да ида на погребението.
Пристигнаха в църквата „Св. Троица“ в Бостън няколко минути след началото на службата и застанаха зад последната редица опечалени. Ричард и Флорентина стояха от двете страни на Кейт. На опелото присъстваха трима сенатори, петима конгресмени, двама епископи, повечето управители на водещи банки и издателят на „Уолстрийт Джърнъл“. Председателят и всички директори от управителния съвет на „Лестър“ също бяха тук.
— Мислиш ли, че могат да ми простят? — попита Авел.
Джордж не отговори.