До края на месеца Ричард не получи нито вест от Джейк Томас, което го накара да се запита дали той вече не е придобил петдесет и един процента. Но до срещата на акционерите оставаха по-малко от два месеца и сега бе ред на Ричард да прочете по време на закуска обява на цяла страница, от която пулсът му скочи на сто и двадесет. На тридесет и седма страница в „Уолстрийт Джърнъл“ Джейк Томас беше направил изявление от името на „Лестър“. Предлагаха за продажба два милиона дяла от оторизирани, но необявени досега активи в полза на новооткрит пенсионен фонд за служителите на банката.
В интервю с главния редактор на вестника Томас обясняваше, че това е важна крачка към разпределянето на печалбата и че финансирането на пенсионните доходи ще се превърне в национален модел за подражание не само в банковите среди.
Ричард грубо изруга (нещо необичайно за него) и тръгна към телефона, като заряза кафето си.
— Какво каза? — не разбра Флорентина.
— Мамка му — повтори той и й даде вестника.
Тя прочете новината, докато той набираше номера.
— Какво означава това?
— Това означава, че дори и да придобием петдесет и един процента, с пускането на нови два милиона оторизирани акции — които със сигурност ще бъдат продадени само на институциите — ще е невъзможно да победим този мръсник до двайсет и трети юли.
— Законно ли е? — попита Флорентина.
— Тъкмо това смятам да разбера — каза Ричард.
Тадиъс Коен му отговори незабавно.
— Законно е, освен ако не успеете да намерите съдия, който да го спре. В момента не разполагам с всички документи, но ви предупреждавам, че ако не осигурите предварително запрещение, никога няма да станете председател на управителния съвет на „Лестър“.
През следващите двадесет и четири часа Ричард тичаше по кабинети на юристи и съдебни зали. Подписа три клетвени декларации и един съдия изслуша доводите му за налагане на запрещение. Последва специално изпратен апел към тричленна съдийска комисия, която след цял ден разисквания реши с два срещу един гласа в полза на задържането на продажбата на акциите до деня на извънредното общо събрание. Ричард бе спечелил битката, но не и войната; когато на следващата сутрин влезе в кабинета си, притежаваше едва четиридесет и шест процента от акциите, нужни му за сразяването на Джейк Томас.
— Сигурно държи останалите — съкрушено каза Флорентина.
— Не мисля — отвърна Ричард.
— Защо?
— Защото в такъв случай нямаше да се главоболи с обявата за пенсионния фонд.
— Добро мислене, господин Каин.
— Всъщност той вярва, че ние притежаваме петдесет и един процента — каза Ричард. — Къде ли са липсващите пет?
През последните дни на юни някой трябваше да го възпира да не звъни през час на „Чейс Манхатън“ и да пита дали са придобили още акции. На 15 юли притежаваше четиридесет и девет процента и ясно си даваше сметка, че точно след осем дни Томас ще пусне новите акции с право на глас, които ще направят невъзможно поемането на контрола над „Лестър“. Заради финансовите нужди на верига „Барон“ щеше да се наложи незабавно да продаде част от своите акции — без съмнение със значителна загуба, както бе предрекъл Джейк Томас. На няколко пъти се хващаше да си мърмори „два процента, само два процента“.
Оставаше само седмица и Ричард трудно можеше да се съсредоточи върху обсъждания в Конгреса нов правилник за противопожарно обезопасяване на хотели, когато го потърси някоя си Мери Престън.
— Не познавам никаква Мери Престън — каза Ричард на секретарката си.
— Казва, че я познавате като Мери Бигелоу.
Ричард се усмихна и се запита каква ли е причината за подобно обаждане. Не я беше виждал, откакто напусна Харвард. Вдигна слушалката.
— Мери, каква изненада. Да не ми се обаждаш с оплакване от обслужването в някой „Барон“?
— Не, нямам никакви оплаквания. Макар че веднъж прекарахме една нощ в „Барон“, ако си спомняш толкова назад в миналото.
— Как бих могъл да забравя? — каза той. Не помнеше.
— Обаждам ти се за един съвет. Преди няколко години един мой роднина, Алън Лойд, ми завеща три процента от „Лестър“. Миналата седмица получих писмо от господин Джейк Томас, в което ме умолява да прехвърля акциите на управителния съвет и да не сключвам сделка с теб.