Ричард затаи дъх и чу как сърцето му бясно бие.
— Чуваш ли ме, Ричард?
— Да, Мери. Просто си мислех. Е, нещата стоят така…
— Само не ми изнасяй дълги речи, Ричард. Защо двамата със съпругата си не дойдете за една нощ във Флорида с мен и с мъжа ми? Тогава ще поговорим.
— Флорентина ще се върне от Сан Франциско в неделя…
— Тогава ела сам. Сигурна съм, че Макс ще се радва да се запознаете.
— Само да видя дали мога да променя графика си и ще ти звънна след час.
Обади се на Флорентина и тя му заръча да зареже всичко и да тръгва.
— В понеделник сутринта ще можем да кажем сбогом на Джейк Томас веднъж завинаги.
След това Ричард съобщи новината на Тадиъс Коен, който много се зарадва.
— В моя списък срещу тези акции все още стои името на Алън Лойд.
— Е, ще трябва да го смениш с госпожа Макс Престън.
— Пет пари не давам за проклетото име, просто иди и ги взимай.
Ричард отлетя в събота следобед и бе посрещнат на летището „Уест Палм Бийч“ от шофьора на Мери, който го откара до дома на семейство Престън. Когато видя къщата, първата му мисъл бе как ли биха могли да я запълнят, без да си родят поне двадесет деца. Огромното имение се издигаше в края на игрище за голф покрай плавателния канал. Нужни бяха шест минути път с кола, за да се стигне от външната порта до внушителните четиридесет стъпала пред главния вход. Мери стоеше на най-горното и го очакваше. Бе облечена в добре скроен костюм за езда. Светлата й коса стигаше до раменете й. Когато я погледна, Ричард веднага си спомни какво го бе привлякло у нея преди почти петнадесет години.
Икономът взе лекия му багаж и го въведе в спалня, достатъчно голяма, за да може в нея да се проведе малък конгрес. На леглото бе сложен костюм за езда.
Мери и Ричард пояздиха преди вечеря. Макс не се виждаше никакъв и Мери му обясни, че го очаквали към седем. Ричард бе благодарен, че тя не пуска коня си да галопира. Бе минало доста време, откакто бе яздил за последен път с нея, и знаеше, че на сутринта ще се събуди схванат. Когато се върнаха в къщата, Ричард се изкъпа, облече тъмен костюм и слезе в гостната малко след седем. Икономът му наля чаша шери. Когато Мери се появи в елегантна рокля с голи рамене, прислужникът й сипа солидна доза уиски, без да е необходимо да му се казва.
— Съжалявам, Ричард, но Макс току-що се обади и каза, че са го задържали в Далас и ще се върне чак утре привечер. Много е разочарован, че няма да се срещнете. — И преди Ричард да успее да каже нещо, добави: — А сега да вървим да вечеряме и да ми обясниш защо на верига „Барон“ са й притрябвали моите три процента.
Ричард подробно й разказа какво се е случило с банката, след като баща му е бил изместен от председателското място. Така се увлече, че едва обърна внимание на първите две ястия.
— Значи с моите три процента банката ще се върне отново в ръцете на семейство Каин? — попита Мери.
— Да — каза Ричард. — Пет процента все още липсват, но тъй като вече разполагаме с четиридесет и девет, с твоите три ще покрием изискванията.
— Проста работа — каза Мери, след като подносът със суфле бе вдигнат. — Още в понеделник ще се обадя на брокера си и ще уредя всичко. Да го отпразнуваме с бренди в библиотеката.
— Не знаеш какво облекчение е това за мен. — Ричард стана и последва домакинята по дългия коридор.
Библиотеката се оказа с размерите на баскетболно игрище и с почти толкова места за сядане. Мери му сипа кафе, докато икономът му наливаше „Хайн“. След това тя отпрати прислужника за остатъка от вечерта и седна до Ричард на канапето.
— Също като навремето — каза тя и се премести към него.
Ричард се отърси от мечтите си за председателското място в „Лестър“ и се съгласи с нея. Наслаждаваше се на брендито и почти не забеляза, че Мери е положила глава на рамото му. След като му наля второ бренди, не можеше да не усети, че е преместила ръката си върху крака му. Отпи още една глътка от коняка. Изведнъж без никакво предупреждение тя го прегърна и го целуна по устните. После се разсмя и повтори:
— Също като навремето.
Той стана и си наля голяма чаша кафе.
— Какво задържа Макс в Далас?
— Газопроводи — каза Мери без особен ентусиазъм.
Ричард остана прав до камината.
През следващия час научи всичко за добива и транспорта на газ и съвсем малко за Макс. Когато часовникът удари дванадесет, изказа предположение, че може би е време за лягане. Тя не каза нищо, а просто стана от мястото си и го изпрати по огромното стълбище до стаята му. Отдалечи се, преди той да успее да я целуне за лека нощ.