Ричард не можа да заспи. Бе главозамаян и радостното усещане от успешното придобиване на трите процента на Мери се смесваше с плановете му как да поеме властта в банката с възможно най-малки сътресения. Даваше си сметка, че дори и като бивш председател на управителния съвет Джейк Томас може да е сериозна пречка, и тъкмо се мъчеше да измисли начин да овладее гнева му от загубената битка, когато чу тихо изщракване откъм вратата на банята. Обърна глава натам и видя как дръжката се завърта, след което вратата бавно се отвори. Появи се Мери, облечена в прозрачно розово неглиже.
— Още ли си буден?
Ричард лежеше неподвижен и се чудеше дали ще успее да се отърве, преструвайки се на заспал. Знаеше обаче, че може и да го е видяла как я гледа.
— Да — сънено каза той. Стана му весело при мисълта, че точно сега не е времето да мисли за финансова независимост.
Мери пристъпи до леглото и седна.
— Искаш ли нещо?
— Здрав сън — отвърна Ричард.
— Сещам се за два начина да се постигне — каза тя, наведе се и го погали по тила. — Можеш да вземеш приспивателно или да правим секс.
— Добра идея, но вече взех приспивателното — сънено каза Ричард.
— Доколкото виждам, няма ефект, така че май е най-добре да опитаме второто средство. — Мери свали неглижето презглава и го остави да падне на пода. После, без да казва нито дума, се пъхна под завивките и се притисна до Ричард. Той усети стегнатото й тяло — тяло на жена, прекарваща времето си в тренировки, жена, която не е раждала деца.
— По дяволите, защо глътнах това хапче! — каза Ричард. — Поне да можех да остана още една нощ.
Мери започна да го целува по шията, ръката й се плъзна надолу по тялото му, докато не стигна между краката му.
„Господи — помисли си Ричард, — аз съм само човек.“ И точно в този миг се затръшна врата. Мери скочи от леглото, грабна неглижето си и избяга по-бързо и от крадец, озовал се изведнъж пред собствениците на къщата. Ричард придърпа завивките върху себе си и се заслуша в приглушения разговор, но не можа да разбере нищо. Прекара останалата част от нощта в неспокойна дрямка.
Когато на сутринта слезе за закуска, Мери бъбреше с някакъв застаряващ мъж. Личеше, че навремето несъмнено е бил много красив.
Мъжът стана и се здрависа с Ричард.
— Приятно ми е. Аз съм Макс Престън. Не бях планирал да се засечем този уикенд, но успях да свърша работата си по-рано и да хвана последния полет от Далас. Не ми се искаше да си тръгнете от дома ми, без да сте изпитали истинското южняшко гостоприемство.
По време на закуската двамата разговаряха за проблемите, с които се бяха сблъсквали на Уолстрийт. Бяха навлезли дълбоко в обсъждането на ефектите от новата данъчна политика на Никсън, когато се появи икономът и оповести, че шофьорът очаква да откара господин Каин до летището.
Семейство Престън го изпратиха по четиридесетте стъпала до колата. Ричард целуна Мери по бузата, благодари й за всичко, което бе сторила за него, след което двамата със съпруга й си стиснаха ръцете.
— Надявам се да се срещнем отново — каза Макс.
— Чудесна идея. Защо не ми се обадите, когато дойдете в Ню Йорк?
Мери му се усмихна нежно.
Двамата му махаха, докато ролс-ройсът се отдалечаваше по дългия път към портата. Щом самолетът се откъсна от пистата, Ричард бе залят от вълна от облекчение. Поръча си коктейл и започна да обмисля плановете си за понеделник. За негова радост, Флорентина го очакваше на Шестдесет и четвърта улица.
— Акциите са наши — тържествуващо обяви той и продължи с подробностите, докато вечеряха. Заспаха на канапето пред камината малко преди полунощ. Ръката на Флорентина лежеше отпусната върху крака му.
На сутринта той се обади на Джейк Томас и го уведоми, че притежава петдесет и един процента.
Чу как Томас поема рязко въздух.
— Веднага щом адвокатите ми получат сертификатите, ще дойда в банката и ще ви уведомя как очаквам да стане приемането.
— Разбира се. — Томас не криеше поражението си. — Мога ли да ви попитам откъде се сдобихте с последните два процента?
— Да. От една моя стара приятелка. Мери Престън.
Последва мълчание.
— Да не би да говорите за госпожа Макс Престън от Флорида? — попита Джейк Томас.