— Стигна ли донякъде?
— Сега ще разбера. Оператор, свържете ме с Лондон, номер 493–3211.
Флорентина седна в края на леглото и зачака с него.
— „Робърт Фрейзър и компания“.
— Ако обичате, свържете ме със сър Колин Дъдли.
— За кого да предам, господине?
— Ричард Каин от хотелска верига „Барон“, Ню Йорк.
— Изчакайте, господине.
Ричард отново зачака.
— Добро утро. На телефона е Дъдли.
— Добро утро, сър Колин. Казвам се Ричард Каин. Мисля, че сте познавали баща ми.
— Разбира се. Бяхме заедно в Харвард. Добър момък беше вашият старец. Много се натъжих, когато научих за смъртта му. Писах на майка ви. Откъде се обаждате?
— От Ню Йорк.
— Ама че ранобудно племе сте това американците. Е, с какво мога да ви бъда полезен?
— Все още ли сте собственик на два процента от акциите на банка „Лестър“? — попита Ричард и затаи дъх.
— Да. Беше си жив пладнешки обир. Въпреки това не мога да се оплача. Баща ви навремето също ми е правил доста услуги.
— Обмисляли ли сте да ги продадете, сър Колин?
— Стига да ми предложите добра цена.
— Каква цена е разумна според вас?
Последва дълга пауза.
— Осемстотин хиляди долара.
— Приемам — без колебание каза Ричард. — Но трябва да ги получа още утре и не искам да рискувам да дойдат по куриер. Ако ви прехвърля парите по банков път, ще бъдете ли готови с документите, докато пристигна?
— Лесна работа, момчето ми — без колебание каза Дъдли. — Ще пратя кола да те посрещне на летището и всичко ще бъде уредено.
— Благодаря ви, сър Колин.
— По-полека с това „сър“, младежо. Доживях до възраст, в която предпочитам да ме наричат по име. Само ми кажи кога ще пристигнеш и всичко ще е готово.
— Благодаря… Колин.
Ричард затвори.
— Трябва да се обличаш, така ли?
— Определено. Не мога да спя повече. Какво стана със закуската?
В шест часа си беше запазил билет за полета за девет и петнадесет от летище „Кенеди“. Запази си и билет за обратния полет, тръгващ в единадесет на следващата сутрин и пристигащ в един и тридесет и пет на обед. Така щеше да разполага с двадесет и четири часа преди срещата на акционерите, която щеше да се проведе в два часа идната сряда.
— Наглеждаш нещата отблизо, а? — каза Флорентина. — Но няма страшно, вярвам ти. Между другото, Уилям очаква да му донесеш модел на лондонски автобус.
— Винаги вземаш важни решения на мой гръб. Не е леко да си главен изпълнител в компанията ти.
— Знам, скъпи. И като се замислиш, това е само защото спиш с шефа си.
В седем часа Ричард седеше в кабинета си и пишеше нареждане за превеждането на осемстотин хиляди долара по телекса на „Робърт Фрейзър и компания“, Албемърл стрийт, Лондон. Знаеше, че парите ще пристигнат в банката на сър Колин Дъдли много преди него. В седем и половина беше на летището и потвърди резервацията си. Боингът излетя навреме и кацна на летище „Хийтроу“ в десет вечерта. Сър Колин Дъдли бе спазил обещанието си. Очакващата го кола го откара до хотел „Барон“. Директорът го настани в апартамента на Дейвис Лерой. Президентският апартамент, обясни той, бил вече зает от господин Джагър. Останалите от групата били в стаи на деветия етаж.
— Не съм чувал за такава група — каза Ричард. — С какво се занимават?
— Пеят — отвърна директорът.
На рецепцията го чакаше съобщение от сър Колин, който го канеше на среща в банката в девет сутринта.
Ричард вечеря сам в стаята и се обади на Флорентина, за да й съобщи новините.
— Дръж се, господин Каин. Всички зависим от теб.
Сутринта стана в седем и събра багажа си, преди да слезе да закуси. Баща му винаги бе превъзнасял лондонската пушена сьомга, затова си поръча с любопитство една порция. Когато приключи, бе толкова доволен, че несъмнено щеше да разказва същото и на собствения си син. Разходи се из Хайд Парк, за да убие оставащото време до отварянето на банката. Всичко бе потънало в зеленина, а лехите бяха отрупани с неподрязани рози. Неволно сравни красотата около себе си с нюйоркския Сентръл Парк и си припомни, че в Лондон има още пет кралски парка с подобни размери.
Точно в девет Ричард влезе през главния вход на „Робърт Фрейзър и компания“, която се намираше на стотина метра от „Барон“. Секретарката го въведе в кабинета на сър Колин Дъдли.