Последният се бе отпуснал като дрипа на стола и гледаше втренчено пред себе си. Компанията на събратята му по скат не му бе позволявала да се опомни. Но сега беше сам със своите нерадостни мисли. Как да продаде безопасно чашата, без престъплението му да излезе наяве? Мисълта, че тя може да се превърне в наказание за кражбата, донесението и свидетелстването срещу съперника, го споходи, наистина, но той я отхвърли.
„От краденото прокопсия няма.“ Ба, това са поговорки за стари жени и суеверни мъже, не за него! А и защо му трябваше на Хайлман да му застава на пътя? Ако му беше оставил Анна, нямаше да иде в дранголника! Хайдер се ухили с грозна усмивка.
— Кръчмар, още една ракия!
Съдържателят поклати глава. Въпреки това донесе поръчката, тъй като познаваше мъжа като много сприхав. Същевременно каза:
— Но това е последната за днес!
Хайдер изръмжа недоволно и изпразни чашата на един дъх. Погледът му случайно падна върху непознатия посетител срещу него. Това му вдъхна живец, отклони мислите му в друга насока.
— Ало, нова физиономия! — подвикна на непознатия с ведро подправен тон. — Отдавна ли седите тук? Арнд смъкна вестника и каза подчертано бавно:
— Сигурно има няколко часа.
— Значи сте били свидетел на моето ошушкване? Това да не би да ви достави удоволствие, а?
Как му се щеше на Хайдер да захване кавга с непознатия, ала онзи отговори:
— Не знам нищо. Малко ли грижи си имам със себе си, та да се занимавам и с другите.
Пестеливият отговор на непознатия някак си хареса на Курт Хайдер, защото нали и самият той не се намираше в добро настроение. Той извика:
— Ей, ама че сте навъсен! Нашего брата след някоя и друга халба бира и няколко ракии не държи особено на точността на приказките. Или вие сте часовника, при когото всичко трябва да върви точно?
Една бърза мисъл се стрелна през главата на Арнд. Привидно ядосано каза:
— Какво ви влиза в работата? Златар съм.
— Да, де, на такъв и мязате — захили се Хайдер. — Има нещо по-особено във вас. При кой майстор? Или може би сам сте вече майстор в златарското изкуство?
Последните думи изговори с подигравателен тон. Арнд добре го забеляза, но отговори спокойно:
— При никой. От мен тук нямат нужда. В тоя град има прекалено много калфи-златари.
И повдигна рамене. Хайдер бързо хлътна в капана. Стана, отиде до масата на Арнд и седна свойски.
— Нали няма да ви преча, ако поседя малко при вас? — попита радушно. — Така се разговаря по-добре.
— Хм-м! Щом така мислите — гласеше киселият отговор.
— Защо толкова сърдито? Къде всъщност сте работили?
— Навсякъде и никъде — каза Арнд сухо. — Бях три години на гурбет в Белгия, Холандия и Франция.
Хайдер се ухили. Нещата се подреждаха великолепно! Щом непознатият мъж е бил все из чужбината, не можеше да знае нещо за старата кражба.
Бързо прибави:
— И какво мислите да правите сега?
— Ще продължа да търся работа — отговори другият начумерено.
Хайдер го тупна по рамото.
— Драги човече — каза дружелюбно, — аз може би имам нещо за вас!
— Тъй ли? Вие сте златар? — попита Арнд учудено.
— Не, аз подвързвам книги. Но наследих от покойния си баща една златна чаша, красива изработка. Сега обстоятелствата се стекоха така, че просто трябва да я продам. За съжаление тя е толкова старовремски изработена, че искат да я купят само при определени условия. Бихте ли могли да попришлайфате заврънкулките?
Арнд с нищо не се издаде. Значи предположението му все пак е било правилно. Действително Хайдер беше крадецът. Сега смяташе да промени чашата, за да не бъде разпозната. Искаше да отиде на съвсем сигурно. Ето защо се обърна към мнимия златарски калфа за помощ, а после сигурно щеше да го отпрати с някое мизерно възнаграждение. Изигравайки недоволство, Арнд отговори:
— Щом ви се налага да продадете парчето, от какво се каните тогава да ми платите?
— Я стига! Работата ще се уреди — каза Хайдер бързо. — Предлагат ми голяма сума, от която с удоволствие ще заделя нещо за вас.
Тайно в себе си се подсмихна. Лесно щеше да прати непознатия вагабонтин за зелен хайвер.
Арнд даде вид, че размисля. После произнесе колебливо:
— Ще трябва първо да видя чашата!
— Естествено — съгласи се Хайдер — Утре, още заранта, ме посетете вкъщи. Там ще ви покажа това хубаво парче.