Арнд поклати глава.
— Утре не ме устройва — заяви. — Кой знае къде ще спя тая нощ! Не, не, сега ще дойда с вас до жилището ви и там ще огледам чашата.
Това никак не хареса на Хайдер, но нямаше друг изход. Неохотно се съгласи, повика съдържателя, помоли го да му запише сумата, която дължеше тази вечер, и тръгна после с Арнд по самотните улици и преки към жилището си.
Тайният полицай се чувстваше обхванат от особено напрежение. Щеше ли да успее да разобличи книговезеца и да докаже невинността на Хайлман? Курт Хайдер в никой случай не биваше сега да заподозре нещо. Ето защо Арнд си мълчеше, докато стигнаха дюкяна на книговезеца. Хайдер извади ключ, отвори вратата и влезе предпазливо в къщата. После се обърна към Арнд и сложи пръст на устните.
— Влезте, но тихо! Жена ми вече спи. Почакайте, докато се върна!
Запали една свещ и се промъкна на пръсти във всекидневната. След известно време се върна с тежък предмет, който меко заблестя на слабата светлина на свещта. Предпазливо затвори с едната ръка вратата на всекидневната и се обърна после към госта:
— Ето я чашата. Разгледайте я, но, ще ви помоля, предпазливо!
Откакто знаеше, че златарският калфа може да му бъде полезен, той се държеше към него по-учтиво отколкото в кръчмата. Арнд взе в ръка „наследствената вещ“ и я огледа старателно. Това без съмнение беше ценен предмет, изработен вероятно преди около сто и петдесет години от добър майстор. Арнд размишляваше бързо. Как беше описал Хайлман чашата при разговора в полицейската килия? Украсена с различни орнаменти, цветя, плодове и алегорични фигури, сред които по средата особено изпъквала фигурата на титана Атлас със земното кълбо на гърба. Правилно! Тук Атлас ясно можеше да се различи. Не, нямаше никакво съмнение, той държеше в ръце изчезналия съд. Внимателно върна скъпоценната вещ на Хайдер.
— Е? — попита онзи напрегнато.
— Хм-м — провлече Арнд, — разкошна чаша, изящно цизелирана изработка от миналото столетие. Но от преработката ще изгуби стойността си!
— Все ми е тая — побърза да увери книговезецът. — Господинът, който желае да я закупи, настоява на преработката. Спираловидните елементи и фигурите трябва да изчезнат!
— Както кажете — сви рамене Арнд. — Аз ще отстраня архаичните орнаменти и ще придам на чашата модерна форма. Имам при себе си необходимите инструменти. Има ли наблизо някоя евтина страноприемница?
— Можете да пренощувате в „Червения лъв“, където се срещнахме тази вечер — предложи Хайдер. — Съдържателят винаги има една-две стаи за хора с отънели кесии. Ако побързате, може би ще го заварите още в общия салон. Той обикновено привежда в ред пивницата, преди да си легне.
— Добре — съгласи се Арнд. — Ще отида там. Ако утре ми донесете наследствената вещ, до няколко дни ще бъда готов.
Хайдер се поколеба.
— С това ще ви окажа голямо доверие — изговори бавно. — Какво ще стане, ако…
— Ако не ви върна чашата и офейкам, искате да кажете? — ухили му се в лицето Арнд. — Ще трябва да рискувате и да ми се доверите. Ще ви чакам утре сутринта от девет до десет в салона на кръчмата при страноприемницата. Ако дойдете, добре, не дойдете ли, сам си навреждате. Адио!
Отвори вратата и бързо се отдалечи, без да даде на слисания Хайдер възможност за отговор. Тоя зяпна удивено след него.
— Дързък тип! — изръмжа на себе си. — Ако не бях заставен да се обърна към него, щяха да го отнесат всички дяволи. Ама така…
Направих гримаса, заключи и зарези вратата и се отправи към кревата.
На следващото утро комисарят седеше още рано-рано на писалището си и пишеше доклад по вчерашния случай. Трябваше да нанесе на хартия странно вълнуващото го събитие, за да добие яснота. Ненадейно на вратата се почука. Комисарят намръщи ядосано чело.
— Влез! — извика със строг тон. Един възрастен жандарм се появи и поздрави почтително.
— Какво има? — попита комисарят. — Нали поисках половин час да не бъда смущаван!
— Простете, хер комисар — каза подчиненият с вежлив тон, — но вън стои някакъв чудат тип, облечен като бостанско плашило, който настоятелно иска да говори с вас и вдига врява за десетима!
Комисарят скочи вбесено.
— Вдига врява? Сега ще му го избия от главата!
Отвори със замах вратата и надникна в коридора. Беше празен. Комисарят тръгна по него и зави в края. В бързината едва не събори един мъж, който стоеше там и чакаше.
Държеше в ръка опърпана филцова шапка и беше облечен в някакво одеяние кръпка до кръпка. От брадичката му висеше дълга, мръсна, почти изцяло побеляла чорлава брада. Като видя комисаря Андерс, направи дълбок поклон.