— Жонгльор Цвибел на вашите услуги, хер комисар!
Този едва не изрева гръмка ругатня, но в последния момент се овладя.
— Цвибел? — изговори с труд. — Откъде изобщо ме познавате?
— О-о, хер комисарят ме познава много добре — каза странният непознат и отстрани с един замах брадата. Комисарят отскочи крачка назад.
— Хер Арнд! — възкликна той. — Човече, луд ли сте? Сметнах ви за някой вагабонтин!
— Маскарадът е част от моя занаят — засмя се с добро настроение Арнд. — В сегашната ми квартира при една стара вдовица имам провесени в гардероба дрехи и маски за някое и друго предрешаване. Впрочем аз ще се явявам тук като Цвибел, за да не стана прекалено познат на вашите господа. Инкогнитото стои на първо място в моята професия! Но да оставим това сега и да пристъпим към по-важните неща! Къде няма да бъдем обезпокоявани?
— Да отидем в моята стая — предложи комисарят. — Там ще бъдем на спокойствие.
Сащисаният жандарм, който беше очаквал, че началникът му ще изхвърли жонгльора с висока дъга през вратата, видя двамата да изчезват в кабинета. Там комисарят подхвана разговора:
— Тъкмо размишлявах върху случая Хайдман. Колкото повече мисля, толкова по-вероятна ми се струва неговата невинност.
— А аз след изминалата нощ мога дори да докажа, че е невинен — заяви Арнд спокойно. — Спомняте ли си изчезналия почетен бокал?
— О, да — потвърди комисарят. — Според описанието на Хайлман — ценна работа с орнаменти и алегорични фигури от осемнайсети век. Тук — той вдигна връзка книжа — са преписките по наказателното дело с точното описание, както е било представено пред съда.
— Толкова по-добре — рече Арнд. — Снощи аз държах този бокал в собствените си ръце.
Комисарят скочи.
— За глупак ли се каните да ме вземате? — извика. — Преди две години за него беше претърсено всяко кътче в столицата, а вие сега претендирате да сте го видели!
Арнд се ухили.
— Детективът Случайност е мой ценен колега и често ми е помагал. Но спокойно… когато ви разкажа снощната история, ще ми дадете право.
И започна своя доклад. Комисарят слушаше напрегнато. Едва Арнд беше свършил, той сграбчи ръката му и я раздруса.
— Моите поздравления, хер Арнд — заговори развълнувано. — Благодарение на вашето откритие ще можем неопровержимо да докажем невинността на Хайлман. Ако аз бях прокурор навремето, нямаше току-така да повярвам на обвинението на очевидния съперник Хайдер. Вярно, почти всички тези истории говорят за бедност и любов, изключвайки случаите, в които са замесени професионални престъпници.
Ръката му описа кръгово движение към шкафовете в стаята, отрупани с папки съдебни дела.
— Имате право, хер комисар — съгласи се Арнд. — Но сега да побързаме. Вече е осем и половина, а след девет трябва да се срещна с Хайдер в „Червения лъв“.
Комисарят кимна замислено.
— Жалко, че нямаме повече време да се обадим и на прокурора — отбеляза той. — Но нещата не могат да се променят. Ако Хайдер не дойде в девет, ще разпоредя обиск на къщата му. Хубостникът няма да се измъкне.
— Много добре, хер комисар! А сега да се преоблека.
Арнд показа изтърканата кожена чанта, която носеше в ръката си, и продължи:
— Тук има всичко, от което се нуждая за следващото си предрешаване. Намира ли се тук някоя стая, където мога да се дегизирам?
— Разбира се — каза отзивчивият служител. — Последвайте ме!
И закрачи пред Арнд. След няма и четвърт час калфата, който вчера бе седял в „Червения лъв“, напусна сградата на полицията и продължи пътя си в посока към предградието.
Часовникът в „Червения лъв“ удари точно девет часа, когато книговезецът Хайдер влезе в салона на пивницата. Понастоящем в него се намираше само един-единствен посетител, а именно „златарският калфа“ Арнд. Той седеше на една ъглова маса и при влизането на Хайдер се надигна.
— Ето ви и вас — посрещна го той. — След не особено любезната ви забележка снощи, че бих могъл да задържа чашата за себе си, вече не мислех, че ще ме посетите.
— Да оставим това сега — отвърна Хайдер рязко — и да говорим за по-важни неща! Как стои работата с вашия хонорар?
Арнд повдигна вежди.
— Моят хонорар? Е, аз ще се придържам към точно установената цена.
Хайдер сбърчи чело и го погледна въпросително.
— Установена цена? Нима има такова нещо при златарите?
— Обикновено плащането е според уговорката или стойността на предмета, който подлежи на преработване — поясни Арнд. — Но във вашия случай аз ще се придържам строго към закона.
Хайдер пребледня.
— Какво искате да кажете? — извика той.