— Е — отговори Арнд хладнокръвно, — вашият колега Хайлман е трябвало да прекара две години в затвора, така че при вашия по-особен случай смятам, че ще се отървете с три години.
— Как? Какво? — заекна Хайдер. — Страхувам се, че сте си изгубили разсъдъка!
— Едва ли — отбеляза Арнд несмутимо. — Но ще си покаже. Хер комисар, влезте, моля!
При тези думи една странична врата се отвори и комисар Андре влезе в помещението.
— Вече се познаваме — обърна се той мрачно към Хайдер, — така че ще минем без излишни приказки. Покажете, моля, съдържанието на джобовете си!
— Хер комисар, нека обясня… — замънка книговезецът.
— Без обяснения, само факти! — пресече го комисарят сурово. — Какъв е тоя предмет, дето го носите под палтото?
— Една наследствена вещ — заяви Хайдер с нотка на дързост.
— Наследствена вещ? — попита комисарят иронично. — Ами покажете я, де!
Нищо не помогна, книговезецът трябваше да покаже увитата чаша. Комисарят я разгледа обстойно, после каза:
— Това стига. Хер Хайдер, арестувам ви за кражба, извършена спрямо вашия баща, и за предумишлено фалшиво обвинение срещу бившия ви колега Вилхелм Хайлман.
Книговезецът съзна, че неговата игра свърши. Без съпротива се остави да го отведат притичалите жандарми.
Скоро след това Вилхелм Хайлман бе изведен от своята килия в следствения затвор.
— Елате с мен — нареди ключарят късо, но не враждебно. — Хер съдия-следователят ви очаква.
Хайлман тръгна след него с разтуптяно сърце. Какво щеше да му каже съдията? Положението изглеждаше безнадеждно, защото неговите врагове се бяха изказали против него, а доказателства за невинността му като че нямаше. Въпреки това в дъното на своята душа си казваше, че още не всичко е изгубено. Всички негови надежди се крепяха твърдо на Арнд.
В стаята на съдия следователя го чакаха съдебният съветник Лайболд, комисарят Андерс и тайният полицай Арнд. Съдията се спусна към Хайлман и възкликна с развълнуван глас:
— Какво трябваше да преживеете!
Хайлман го погледна с неверие и изумление. Тогава комисарят пристъпи поривисто към него.
— Да, хер Хайлман, сега вашата пълна невинност е вече доказана. Хер Арнд откри, че Курт Хайдер е държал откраднатата почетна чаша. При разпит Хайдер осъзна, че отричането само ще влоши положението му, и призна всичко — кражбата навремето, лъжливите обвинения, нечовешките условия, при които баща му е бил принуден да прекара последните си седмици, и специално, че той е взел от кутията за пури двата гулдена, които сте дали за часовника. Жена му арестувахме като съучастница. За кражбата и фалшивите обвинения тя не знае нищо, наистина, но безчувствено е занемарила свекъра си. С това вашата пълна невинност е доказана. Хер Хайлман, вие сте свободен. Съдът ще определи едно подобаващо обезщетение за времето, прекарано от вас в затвора.
Хайлман се олюля. Трябваше за кратко да седне, щастието го беше омаломощило. После отиде при детектива, улови ръцете му и заговори:
— Хер Арнд, това го дължа на вас! Вие повярвахте в моята невинност, без вашата помощ отново щях да отида в затвора. Моят живот ви принадлежи, разполагайте с него както намерите за добре!
— Не, Хайлман — отвърна Арнд разчувстван, — с вашия живот аз не мога да разполагам. А пък и на мен ми помогна Божията ръка. Сега вие сте все още без работа, но с наша помощ това бързо ще се промени.
Скоро Хайлман получи по препоръка на Арнд работа при един майстор книговезец в Роленбург. Вярно, все още го болеше при мисълта за времето, прекарано в близкия замък, ала новото занимание му помагаше да преодолява тъжните мисли по миналото. Само един човек не можеше да забрави от този нерадостен период на своя живот — тайния полицай Арнд. Щеше ли да го види отново?
4. Глава
Търговци на хора
Ерих Уланд имаше вид на бонвиван, а и си беше такъв. Облечен по последна мода, той се размайваше по една малка, тиха улица в столицата, при което изпълняваше с бастуна движения, сякаш се намираше в двубой с някой фехтовач. Същевременно свинските му очички постоянно се стрелкаха надясно и наляво и забелязваха всяка дреболия. Беше се насочил към една приятна новооткрита кръчмица, която в началото имаше малко посетители, но от няколко седмици беше много оживена. Клиентите бяха най-вече млади хора — ученици, студенти и също преподаватели. Това си имаше своята особена причина и тя беше… новата сервитьорка. Момичето беше още много младо, може би деветнайсетгодишно, но притежаваше особена привлекателност. Лицето й бе облъхнато от детска невинност, която би трябвало да респектира всеки, дори особено безскрупулен човек.