Любопитството й се пробуди. Вдигна рязко хубавата си главица и попита:
— При вас? Къде е това?
Другият сякаш не забеляза нейната живост. Продължи спокойно:
— В Роленбург. Да, там хората умеят да живеят! Не експлоатират прислугата както тук. Момиче, което добре си върши работата, в неделя е свободно, получава високо възнаграждение и щедър подарък за Коледа.
— Каква е заплатата там? — попита Магда. Посетителят си придаде тайнствен вид.
— Хм! — провлече той. — Това зависи от мястото, което момичето заема — прислужница, домашна помощница, камериерка, продавачка или сервитьорка. Вие какво предпочитате?
— Сервитьорка не ми се иска пак да ставам. Но като домашна помощница с удоволствие бих работила при някоя дама.
Уланд погледна Магда с добре изиграно удивление.
— Наистина ли? Излиза, сякаш самата съдба ме е изпратила насам. Аз знам именно едно добро, много добро място при една моя сродница в Роленбург. Знаете ли, тя е художничка, при това известна. При нея живеят на пансион известен брой млади дами, които искат да усвоят изобразителното изкуство. За тези дами тя се нуждае от камериерка. Прислужница и домашна помощница вече си има. Камериерката впрочем трябва да се грижи за по-фината и лека работа. Заплатата е доста висока, а че тези дами на изкуството дават добър бакшиш, не е трудно да си представите!
Неопитното момиче стана от мястото си, очите му блестяха от радост. Посетителят почувства, че е постигнал целта си. Уж между другото подхвърли:
— Впрочем заплатата възлиза на петнайсет гулдена месечно без бакшишите и подаръците.
— Петнайсет… Боже мой! — извика Магда. — Ох, да можех да получа това място!
Непознатият сложи доверително ръка на рамото й.
— Е, ще ви кажа, че моята сродница ме помоли да се огледам за подходящо момиче. Бих могъл веднага да ви заведа.
— В такъв случай ви моля, не вземайте друга!
Магда му протегна умолително малката си ръка. Той я улови и каза с тон на бащино доброжелателство:
— Е, вие сте млада, наистина, но всеотдайна и добре възпитана. Ще рискувам да ви представя на моята родственица. Документите ви в ред ли са, така че да можете незабавно да тръгнете?
— Веднага ще говоря със съдържателя.
— Хубаво! Но трябва да ми изпълните една молба. Премълчете пред сегашния си работодател къде отивате! Причината ще ви съобщя по-късно. Аз ще пътувам следобед с влака в пет часа. Елате на гарата с вещите си!
— Ох, аз нямам много, защото съм бедна — каза свенливо Магда.
— В Роленбург много скоро ще можете да си набавите хубаво бельо и красиви дрехи — прибави непознатият. — Моята роднина се казва Мелита. Не е омъжена. Моето име е Уланд. Аз много се радвам, че мога да помогна на сродницата си и на вас. Там ще бъдете много добре! Ето ви пет гулдена като предплата. Уредено?
Той протегна ръка и Магда я стисна сърдечно. Клиентът й даде още един гулден и каза:
— Това е за виното.
— Много е, хер Уланд! — отбеляза Магда бързо.
— Стига! — отклони Уланд. — Работата следователно е уредена. Сега разчитам, че ще дойдете навреме за влака!
— О, ще бъда много рано на гарата! — увери Магда. Уланд кимна доволно.
— Хубаво! И така, довиждане, мило дете!
— Адио, хер Уланд!
Той й подаде ръка и тръгна. Магда се чувстваше изключително щастлива. Веднага побърза да отиде при съдържателя. Той беше удивен, наистина, от ненадейното й решение, но се съгласи, понеже жена му вече ревнуваше от младата сервитьорка.
Възрастният клиент в задната стая беше чул всяка дума. Когато Уланд напусна локала, той си изпи набързо виното, сложи парите до чашата и го последва. Уланд се разходи разположено по няколко улици и влезе в едно изискано кафене.
„Постигнах едни брилянтен гешефт — помисли си той, — мога да направя нещо добро за себе си. Дано само малката удържи на думата си!“
Едва беше седнал, възрастният мъж влезе и се упъти към неговата маса. Като видя новодошлия, Уланд подскочи.
— Хайнц, ти? — възкликна удивено.
— Хей, не толкова високо! — изсъска другият. — Тук и стените имат уши. Впрочем поздравления за очарователната Магда Вебер!
Уланд не повярва на ушите си.
— Как? Ти знаеш? — попита смаяно.
— Всичко. Седях наблизо, в задната стая, и чух разговора ти с младата гъска. Вие, разбира се, не можехте да ме видите. Апропо, ти не беше ли се впуснал на лов и при Винкелман?
— Не ми говори за Винкелман — изръмжа Уланд вкиснато. — Там стана прекалено горещо за мен, откак един странен тип ме огледа зорко на няколко пъти. Имам приятели в полицията и ето как не беше трудно да разбера, че става дума за някакъв проклет полицейски копой. И тъй, смених презглава района и вече имам резултат!