„Я гледай, тая малка оса можела и да жили“ — помисли си Уланд. Но не допусна гнева му да се забележи, в противен случай на мухата можеше да й хрумне в последния миг да отлети.
— Щях да пътувам във втора класа, но всичко е заето. Кой беше господинът, с когото говорехте?
— Той е от родния ми край и работи като книговезец в Роленбург.
Лицето на Уланд внезапно бе обезобразено от злобна усмивка, когато продължи:
— Е, в такъв случай сигурно пак ще го срещнете. А сега да извадя билети.
Едва ги беше купил и прозвуча първото оповестяване на влака. Те излязоха на перона, за да се отправят към купето. Вън стоеше младият книговезец. Той ги проследи, докато се качиха. После се запъти към купето като под давлението на внезапна мисъл и свали шапка.
— Извинете, майн хер! — каза. — Името ми е Вилхелм Хайлман.
— Хубаво! — отговори Уланд, без да назове своето, както изискваше учтивостта.
— Вие ще пътувате с тази дама до Роленбург, нали?
— Действително.
— В трета класа е студено — каза Хайлман с угрижена нотка в гласа. — Позволявате ли да й дам палтото си на разположение? То, наистина, е само едно обикновено пардесю, но държи топло.
— Не е необходимо. Достатъчно топло е. Впрочем това изобщо не ви засяга!
Тогава младият мъж пристъпи една крачка по-близо до купето, погледна учудено другия в лицето и заговори:
— Хер, какво ви хрумна! Вашите обноски са направо грубиянски! Аз ви се представям, а вие премълчавате своето име. Давате вид, сякаш можете да заповядвате на тази дама, а пък тя може да пътува до Роленбург както и с когото си иска. Аз я познавам, не искам да мръзне и ако вие не можете да търпите палтото ми във вашето купе, фройлайн Вебер ще седне при мен. Аз също пътувам в трета класа, наистина, но така ще може да получи пардесюто!
Беше достатъчно ясно казано. Уланд замълча вбесено. Вилхелм свали палтото си, стъпи на стъпалото и подаде на момичето топлата дреха.
— Ето, Магда, завийте се!
Тя се изчерви, но не върна палтото. Хайлман отиде едно купе по-нататък, а Уланд се умълча, за да не събуди недоверие у своята плячка. Тя се облегна в ъгъла и затвори очи. „Магда“ я беше нарекъл, с малкото й име. Връхлетя я изобилие от чувства, които я доведоха до голямо объркване.
Междувременно Хайлман се отдаде на своите мисли. Уланд му беше крайно антипатичен. Надяваше се Магда да не е попаднала на вълк в овча кожа…!
Когато пристигнаха в Роленбург, Вилхелм отиде при Магда и Уланд и помоли за палтото си. За да не се налага отново да се разправя с Уланд, той се сбогува набързо и си тръгна, все още потънал в тежки мисли. Реши възможно по-скоро да потърси жилището нагази напълно непозната за него „фройлайн Мелита“.
Беше два дни след отпътуването на Магда Вебер от столицата. В околийския съд седеше младият асесор Франц фон Ансбах над куп важни съдебни преписки. Въпреки своята младост той беше успял за съвсем кратко време да спечели пълното доверие на своите началници. Понастоящем се занимаваше с делото „търговия с момичета“, както обикновено го наричаше Арнд. Няколко полицаи бяха по следите на „достопочтения“ хер Уланд. Комисар Андерс лично бе поел ръководството на деликатната задача по наблюдението.
Франц фон Ансбах тъкмо четеше доклада на един от най-благонадеждните сътрудници на детектив Арнд. Преди няколко дни той бе изгубил от очи така наречения „хер Уланд“ в таверната на Винкелман. В земята ли беше потънал предполагаемият търговец на момичета? Докато Ансбах следваше мислите си, вратата на неговия кабинет се разтвори широко и… комисар Андерс се втурна вътре, видимо възбуден.
— Хер, асесор, лоши новини!
Ансбах го погледна тревожно.
— По работата на Арнд? — попита бързо.
— Да — потвърди комисарят. — Нашият човек, който наблюдаваше Уланд в таверната, преди два дни най-сетне е открил отново следите му, и то в една нова винарна в столицата. Там се навърта известният „Хайнц“, на когото приписват какви ли не тъмни афери, и ето че сега там се появява и Уланд. Според описанието трябва действително да е той. Но… когато дяволът така поиска… Уланд отново се измъква, и то заедно с една млада сервитьорка на име Магда Вебер. След дълго търсене нашият достоверен осведомител открил, че Уланд е отпътувал преди два дни с Магда Вебер за Роленбуг.
Младият асесор скочи възбудено.
— Трябва да тръгнем след него! Не бива да оставим тази възможност да ни се изплъзне!
С тези думи побърза при своя началник, прокурора Унтерберг, който бе точно информиран за цялата тази нечиста работа. Той бързо взе решение и след няма и половин час асесор фон Ансбах, комисар Андерс и прокурор Унтерберг напуснаха столицата с вечерния влак по направление Роленбург. Но преди това бе изпратена шифрована телеграма до един сътрудник на Арнд в Роленбург Дешифрираното й съдържание бе следното: