Предложението беше осъществено и се оказа, че Вали се падна на… Хагенау. Той се разсмя сърдечно и каза:
— Великият жребий! Но аз не искам да бъда несправедлив. Имам едно фамозно предложение, моя собствена приумица! Бих могъл медал да спечеля с него! И така, всеки хер изпива със своята дама половин бутилка вино, после се разменяме.
— Отново ли ще хвърляме зарове? — попита мнително един от офицерите.
— Не, защото тогава една дама би могла да получи пак същия кавалер. Ние ще си останем седнали, а дамите просто ще се изместват с едно място. Фамозно, нали? Моя собствена измишльотина! И така, когато всеки от нас е изпил четири бутилки, ще е имал при себе си всички дами. Да си заемем местата! Сипвайте виното и вдигайте чашите!
Тази спогодба беше добре дошла за момичетата. Виното беше разлято в чашите и веселото настроение бликна от устните. Само двама правеха изключение — Рандау и Вали.
Едмунд фон Рандау беше седнал, наистина, до своето момиче. Трябваше също да се чука с нея, но не произнасяше нито дума. Беше си запазил една пура и изглеждаше съвсем погълнат от колелцата, които издухваше. Не бе пожелал да разваля играта, но беше решил да остане възможно по-сдържан в неприятната за него компания. Тайно обаче наблюдаваше Вали, чието лице не можеше да зърне.
— Ама, хер, вие май изобщо не ме поглеждате — нацупи се съседката на Рандау.
— О, напротив! — отговори той лаконично.
— Ами обърнете се тогава, де!
— Ще трябва да ми простите — извини се той, спестявайки истината, — имам зъбобол.
— О, виното ще ви помогне. Или е твърде силен?
— Много — потвърди скъпият на думи офицер.
— Тогава знам едно друго изпробвано средство, което незабавно помага. Елате!
Поиска да сложи ръка на тила му, за да го привлече към себе си, ала той я отблъсна.
— Ама че противно! — ядоса се тя. — Защо всъщност сте…
— Не заради вас!
Беше твърде ясно казано, за да не окаже своето въздействие. Тя се извърна и повече не го заговори. Но ядът й си потърси обект и скоро го намери във Вали.
— Гледай как си седи глупавата патка! — каза тя. — Нас господата ни отблъскват, а тя се прави на светица. Ще отида да доведа Мелита.
Поиска да стане, но беше спряна от Хагенау, който седеше от другата й страна.
— Останете! — нареди той. — Фройлайн Вали сега принадлежи на мен и щом аз търпя да седи отсреща, то това не засяга никой друг.
— А никого ли не засяга, че аз съм оскърбявана от един хер? — попита тя нахакано.
— Знаете ли, Рандау е един прикрит отшелник — пошегува се Хагенау. — Зарежете го. Не си заслужава. Стой! Моята бутилка е наполовина празна, трябва да се сменим.
Момичетата се преместиха. Онзи, при когото сега трябваше да седне Вали, не беше така снизходителен като Хагенау Той я погледна с копнеж и попита:
— Е, фройлайн, и аз ли трябва да се откажа?
Тя не отговори.
— Ако мислите, че ще ви освободя от задължението, лъжете се. Елате, иначе ще дойда аз при вас!
Сега тя все пак обърна внимание на думите му. Не даде доловим отговор, наистина, но повдигна рамене по начин, който изразяваше дълбоко презрение.
— Фамозно! — прошепна Хагенау, въодушевен от това царствено движение.
— Е, мога ли да ви помоля? — попита офицерът с остър тон.
И когато и това предупреждение остана безрезултатно, той се изправи и отиде при нея. Улови ръката й и каза:
— Не бъдете толкова горда! Момиче като вас е длъжно… По дяволите! О-ох!
— Какво има? — попита Хагенау, като видя, че другият пъхна пръст в уста.
— Убодох се — отвърна другият с разкривено от болка лице. — Прелестният домашен дух ми отблъсна ръката и тя се натъкна на върха на някаква игла.
— Ха! Осата жили! — ухили се Хагенау, като забеляза, че Вали скри една игла в диплите на роклята си. — По-добре си седни!
— И през ум не ми минава. Тя трябва да дойде с мен!
Понечи да посегне отново към нея, но се почувства сграбчен за ръката. Рандау стоеше при него и каза със сериозен тон:
— Моля, без насилие!
— Остави ме на мира! — изръмжа грубо другият. — Тя сега е моя!
Очите на Рандау метнаха светкавици, по лицето му премина тъмен гневен облак.
— Да не би да сме дошли да вършим безобразия? — попита със строг тон.
— Рандау! — избухна другият.
— Без вълнение, моля! Тази дама стои под моя закрила!
— Я гледай! Така ли? — провлече офицерът. Почувства се оскърбен. — Тези момичета са за нас, значи и това тук! Но ако смяташ да ме оскърбяваш, ще ти поискам сметка!
Беше ясно казано. Рандау отвърна равнодушно:
— На твое разположение съм.