Събеседникът му трябваше да се оттегли с неуреден въпрос. Едва сега Вали се раздвижи доброволно. Обърна лице към Рандау и прошушна:
— Благодаря!
Каза само тази дума, но той остана с чувството, сякаш в нея бе изречена цялата й несрета. Костваше му усилие да се откъсне и се върне на мястото си.
Там Хагенау опитваше да успокои другия. Стигна се до размяна на реплики, на които дългият оберлейтенант сложи край с подканата:
— Не върши глупости! Откажи се като мен! Нека опита трети. Да си допием. Нови бутилки!
Момичето, което бе седнало първо при Рандау, излезе да донесе други бутилки вино. В съседната стая седеше Мелита и проверяваше някаква сметка. При нея стоеше слугата и чакаше да тръгне с него при Петерман. Момичето каза:
— Чухте ли, фройлайн Мелита?
— Какво? — попита тя разсеяно и вдигна поглед от листа.
— За Вали — отвърна момичето.
— Не. Имаме по-важни неща за вършене. Какво е направила пак?
— Не отиде вече при двама господа, които искаха да седне при тях. Втория даже убоде с една игла, когато поиска да я хване за ръката.
— Какво? Наистина ли? Какво нахалство! Тези господа са офицери! Това деяние трябва да бъде наказано! Я ми я доведи тази хубостница!
Момичето се върна в салона и даде знак на Вали да я последва. Нещастницата се подчини.
Вътре чашите бяха напълнени и момичетата за трети път си смениха местата. Възникна неразбория, ала въпреки това на Рандау се стори, че чува удари.
Едва след доста време Вали влезе отново. Красивото й лице беше променено. Страните й горяха като в треска, очите искряха, дишането беше ускорено и тежко. Седна отново на мястото си и поиска както преди да скрие лице във възглавницата. Тогава почувства лек, вежлив натиск върху ръката си. Отблъсна с поривисто движение чуждата ръка, без да се огледа. Един глас прошепна:
— Фройлайн, погледнете ме, моля! Беше гласът на този, който я бе взел под закрила. Това я накара да обърне лице към него.
— Чух нещо — каза той. — Да не би някой да ви удари?
Тя пламна още повече, а в очите й се появиха едри сълзи.
— Отговорете, моля! — настоя той. — Биха ви, нали?
— Не — прошушна тя, принудена от срама да не каже истината.
— Не бих и посъветвал тази жена — реагира той остро.
— Офицер ли сте? — попита тихо момичето.
Той видя съвсем ясно, че сега тя за първи път говори с посетител на тази къща.
— Да, майн фройлайн — Нещо в него се възпротиви да я излъже. — Искате ли да се махнете оттук?
— Не мога, защото не ме пускат — отговори Вали тихо.
— Кой ви принуждава? — попита бързо Рандау.
— Фройлайн Мелита и слугата. Нямам право да напускам вилата.
В този миг един друг офицер улови ръката на Рандау, дръпна го настрани и каза:
— Стой, драги! Това е против уговорката! Сега Вали се пада на мен!
Тя веднага извърна отново лице.
— Остави дамата — помоли Рандау. — Тя не иска.
— Вярно ли е, фройлайн?
Вали кимна.
— Е, от мен да мине! Нещо се противи в мен да заставям подобна особа към приятелство. Но, Рандау, твоето поведение е съвсем против нашата програма. Да не би тя да принадлежи само на теб? Ти ли си вече наред? Това е против уговорката. Трябва да те помоля да махнеш ръка от дамата, докато ти дойде редът.
Той си тръгна. Вали долови този миг. Тя каза бързо и тихо:
— Вие оскърбихте един офицер заради мен. Няма ли да се стигне до покана за дуел?
— В никой случай — увери Рандау.
— Страх ме е! — прошепна тя. — Господа офицерите в такива работи, както съм слушала, са много строги и бързи.
— И това ви безпокои? — усмихна се Рандау. — Не си създавайте грижи заради мен!
— О, напротив — отвърна бързо тя. — Вие бяхте първият, който ме взе под закрилата си.
— И тя ще остане завинаги при вас — прошепна Рандау едва чуто.
След това се върна при масата и потъна в дълбоки мисли. Беше на път да се влюби в това момиче, чувстваше го ясно.
Междувременно бутилките отново бяха преполовени и момичетата се преместиха. Сега дойде ред на Рандау да има Вали до себе си. Другарите му бяха много любопитни как ще постъпи.
— Е? — попита Хагенау проточено. — Вали сега е твоя.
— Аз се отказвам — отговори Рандау хладно.
— По дяволите! — изруга Хагенау от радост. Но другите не бяха съгласни с неговия отказ. Един от тях му нашепна:
— Не ни злепоставяй! Да изгубим ли искаш? Ти си единственият, с когото тя говори. Може би ще я склониш на нещо повече. Тогава ще спечелим срещу Хагенау!
— За мен това спечелване е без значение — рече Рандау студено.
С това работата беше уредена, но когато беше отворена третата бутилка, дойде ред на онзи офицер, който най-бързо се беше съгласил с предложението на Хагенау за облога. Неговата физиономия показваше победоносна решителност. Той пи наздравица за Вали и каза: