— Свободен! Ти си свободен! Дойде да ме спасиш!
— Да, аз те търсех, дете мое. Ти си била измамена и продадена, нали? — извика той развълнувано.
— Да, да! Отведи ме, само ме отведи оттук!
Той я хвана за ръката, за да я отведе. Тогава съгледа Рандау и подаде десница на младия мъж.
— Майн хер — заговори, — чух, че се казвате Рандау, повече нищо не знам за вас, освен че сте порядъчен човек. Вие взехте под закрила моето дете. Благодаря ви от цялото си сърце!
След като му бе стиснал ръката, той се насочи към вратата. Но там пристъпи насреща му Мелита. Тя каза:
— Какво означава това? Искате да си вървите? Само че вашата дъщеря ми дължи повече от сто гулдена!
— Съдът ще разследва случая! — отвърна Петерман студено.
— Няма да я освободя без предупреждение за напускане на работа! — разгневи се старата фурия.
— Който иска да я задържи тук, ще трябва да се разправя с мен! Ясно?
Петерман пристъпи заплашително към Мелита. Тя се отдръпна и го пусна да мине. Той поведе навън дъщеря си и стигна необезпокоявано на улицата. Там спря.
— Слава и хвала Богу — въздъхна дълбоко — Това е истинско разбойническо свърталище!
— Още по-лошо, скъпи татко! — заяви Вали, като също си пое дълбоко дъх. — Аз не мога да си представя и най-лошия разбойник лишен от съчувствие, но тези хора нямат милост.
— Ще поискам да ги накажат, и то с цялата строгост на закона. А сега да вървим! Имаме много, толкова много да си говорим.
— Къде ще отидем? — попита дъщеря му и се сгуши в него.
— В някоя странноприемница. Утре сутринта ще отида в полицията да подам оплакване, а после ще видим къде ще установим местожителството си.
Горе всички се намираха в голяма възбуда. Мелита и икономката коленичеха при слугата, който не даваше признаци на живот, а господа офицерите се споглеждаха слисано, без да могат на първо време да дадат израз на мислите си.
— Ето, че сега си имате последиците от вашето недомислие! — обади се Рандау.
— Проклятие! Страшно неприятно — изруга Хагенау.
— Ти се канеше утре пак да говориш с мен по тази работа — продължи несмутимо Рандау. — По всяко време съм на твое и на всеки друг на разположение. Лека нощ, майне херен! Имам да платя три бутилки вино. Ето парите.
Хвърли шепа златни монети на масата и си тръгна.
— И това още! — изръмжа Хагенау. — Отвратителна ситуация!
— Дължим я на теб! — напомни някой.
— Хрумването беше твое! — додаде друг — Този път действително би могъл да вземеш патент за него. Дори ще получиш един, а именно от полковника.
— Мътните го взели! Той действително ще научи историята! Неприятно положение! Поне тоя Петерман да можехме да уговорим да се откаже от оплакването! Как да се явя сега пред очите на командира! Ще стоя пред него като някой хлапак, който е изтървал маслото и изварата. Вярно, мое собствено изобретение! Фройлайн Мелита!
Тя досега се бе занимавала със слугата. При повика на офицера стана от земята, където бе коленичила до безжизненото тяло.
— Какво ще обичате, хер оберлейтенант? — попита.
— В хубава каша се насадихме, а?
— Действително — потвърди Мелита, която се страхуваше от едно полицейско разследване.
— Да — продължи Хагенау, — на нас ще ни се стовари и друго. Натриване на носа, моралистични проповеди, крайно неприятни служебни „сръгвания в ребрата“, домашен арест, преместване и какви ли не още беди. Дявол да го вземе! Но… въпреки това имам една чудесна идея! Великолепно хрумване! Искате ли да го чуете?
— Моля, говорете! — откликна бързо Мелита.
— Вие ме познавате, естествено?
— Много добре — направи реверанс дамата. — Хер оберлейтенантът Валтер фон Хагенау.
— Да. Аз съм състоятелен, много състоятелен. Ясно? Ще ви платя една прилична гратификация, ако не бъдем забъркани в историята. Не сме оттук. Не ни познавате!
— Няма да бъде лесно — произнесе Мелита замислено. — Ако не ви познавам, няма да имам свидетели срещу тоя Петерман.
— Глупости! Колосална неразсъдливост, добра ми Мелита! — ухили се Хагенау. — Не на вас ще липсват свидетели срещу него, а единствено на него срещу вас! Кой всъщност ще му свидетелства, че дъщеря му е бита, щом ние не сме налице?
Лицето на фройлайн Мелита просветна.
— Аха-а! Да, това е вярно!
— Ето на! Изключителна идея! Гигантска прозорливост! Питагорово хрумване! Е, какво ще кажете?
Тя го погледна хитро и попита:
— Не бихте ли формулирали по-точно вида и големината на вашата благодарност, ако премълча пред полицията присъствието ви?