Непосредствено след пристигането си в Роленбург прокурорът Унтерберг, младият асесор Фон Ансбах и комисарят Андерс се отправиха към къщата на Мелита, където се срещнаха с Арнд — действително доста време след разигралите се там събития. Сега се съветваха на известно разстояние от вилата как по-нататък да постъпят. Прокурорът Унтерберг каза на Арнд, че едно претърсване на къщата засега не е възможно поради липса на неопровержими доказателства. Комисар Андре пък гореше от желание да разпердушини „разбойническото свърталище“. Още бяха заети в усърден разговор, когато Арнд ненадейно се обърна. Беше забелязал един млад човек, който се навърташе край къщата и я наблюдаваше с очебиен интерес. Служителите видяха учудено как детективът тръгна внезапно към мъжа и му разтърси ръката. Няколко мига по-късно Арнд се върна с него при господата и комисар Андре разпозна в негово лице Виктор Хайлман. След кратко официално представяне Хайлман разказа за срещата си с Магда Вебер и съмнителния Уланд, както и за усилията си да намери „къщата на Мелита“. Разказът предизвика голям интерес сред събраните служители и сега вече решиха да претърсят къщата.
Но в този момент наблюдателите станаха свидетели на пристигането на един файтон и видяха как бе откаран един очевидно ранен човек. Прокурорът и асесор Фон Ансбах си размениха угрижени погледи. След това пристигна един вахмистър. А когато малко по-късно излезе бързо от вилата, Унтерберг се осведоми от него как стоят вътре нещата.
Не след дълго прокурорът и неговите сътрудници си осигуриха достъп до вилата. Мелита и нейните момичета бяха подложени на разпит, а комисар Андерс нареди грижливо да бъде претърсена цялата къща. Само след броени минути той се върна в антрето с една млада дама, в която Хайлман веднага позна Магда Вебер. Краткият разказ на Магда доказа на служителите, че тук действително са попаднали на дирите на много опасна банда търговци на момичета. Протестното кряскане на Мелита не помогна нищо — беше взета под полицейски конвой и отведена. А комисар Андерс получи заповед веднага да се заеме с издирването на Уланд.
В края на този богат на събития ден прокурорът Унтерберг и тайният полицай Арнд поседяха още няколко минути в салона на Мелита.
— Наредих на един от моите сътрудници да потърси във всички страноприемници на близката околност този хер Петерман и дъщеря му, за които Мелита бе принудена да ни разкаже — подхвана разговора прокурорът. — Магда Вебер, която е пристигнала едва преди два дни, заяви, че в къщата на Мелита имало най-малко още едно момиче, което се намирало тук против волята си. Дали това е била дъщерята на този Петерман? Във всеки случай не вярвам нито дума на Мелита, дето разправя, че Петерман насила бил замъкнал момичето й и при това ранил слугата с опасност за живота. Вие какво мислите?
— На съвсем същото мнение съм — каза Арнд. — Смятам, че трябва да се видим веднъж на спокойствие с този Петерман. Вилхелм Хайлман ми разказа за някакъв Петерман, който уж лежал невинен в затвора за злоупотреба, а дъщеря му работела като икономка в столицата при прословутата Гро. Ако това е същият Петерман…
Не можа да довърши изречението, тъй като в този момент в стаята влезе един сътрудник и им съобщи, че в странноприемницата „Мечката“, съвсем наблизо, преди половин час действително е отседнал мъж на име Петерман с дъщеря си.
— Тази нощ няма да ги безпокоя — размисли Арнд, — но утре ще искам да чуя какво има да ни каже Петерман. Той би могъл да бъде за нас важен свидетел.
— При всички случаи — съгласи се прокурорът. — Дръжте ме, моля, в течение на нещата. Да се надяваме, че комисар Андерс ще успее да залови безукорния хер Уланд!
На следващото утро Франц Арнд отиде още рано-рано в странноприемницата „Мечката“ и се осведоми за стаята на Петерман. Там завари бившия затворник в усърден разговор с дъщеря си. Арнд се представи и веднага заговори по целта на своето посещение.
— Вчера сте били в къщата на фройлайн Мелита, нали? — попита дружелюбно.
— Да — отговори учудено Петерман.
— Мога ли да попитам с каква цел?
Петерман бързо се овладя. Този Арнд, изглежда, беше достоен за доверие човек. Ето защо призна откровено:
— За да освободя дъщеря си, която държаха там като затворничка.
— Така си и помислих — произнесе доволно Арнд. — Ударили сте слугата?
— Не. Той зашлеви дъщеря ми, понеже отказа да жертва своята чест, и тогава аз я защитих, повече нищо.
— Разкажете ми, моля, как се случи всичко.
Петерман се отзова на поканата. Арнд го изслуша внимателно и после каза:
— Драги хер Петерман, няма от какво да се опасявате. Прокурорът Унтерберг и полицията вече претърсиха дома на Мелита. Удаде ни се да намерим доказателства за участието й в търговията с момичета. Мелита е арестувана и днес ще бъде отведена в столицата. Вашите показания и тези на дъщеря ви естествено, ще бъдат от особена важност. Но позволете само още един въпрос, хер Петерман. Вие съвсем наскоро сте освободен от затвора, нали?