— Моля, моля! Дошъл съм аз да задавам въпроси, а не да бъдат отправяни към мен!
— В такъв случай ние приключихме един с друг! Няма да ви отговоря, хер асесор!
Надигна се от стола си. Асесорът стори същото, хвърли един полупрезрителен, полусъжалителен поглед на лейтенанта и каза със спокоен тон:
— Изцяло ваша воля, хер Фон Шарфенберг! Но тъй като трябва да имам отговор на въпросите си, и то до времето, което аз намирам за необходимо, ще помоля за разрешение да си послужа за миг с вашите прибори за писане.
Извади от джоба един печатан формуляр, взе перото, потопи го в мастилото, попълни бланката и я подаде на лейтенанта.
— Обърнете внимание, моля, на това!
Шарфенберг я прочете, отстъпи крачка назад и възкликна:
— Как? Призовка до Околийския съд?
— Както виждате!
— И ме викате при себе си?
— Задачата е възложена на мен.
— И то още днес?
— Така е.
— При неявяване — арест?
— Мисля, имам основание за тази строга мярка!
— Ще се консултирам преди това с адвоката си.
— Позволете, както желаете — каза асесор Фон Ансбах с тънка усмивка. — Аз си тръгвам! — Поклони се едва-едва и тръгна. При вратата се обърна още веднъж. — Очаквам ви до края на деня в Околийския съд.
Едва беше изрекъл тези думи и напусна жилището. Шарфенберг постоя един миг като вкаменен. После се съвзе, сви юмруци и извика:
— Арогантен тип! Но аз ще му го върна. Ще… да, какво ли всъщност мога да направя? Проклета история! Какво ли знае този човек за Петерман и моите работи? Да не би пък да се канят да разследват праисторията около присъдата на Петерман от по-висша инстанция? Това наистина ще бъде фатално за мен! Абе, я стига! Работата не е чак толкова лоша, че да е неотложна. Най-главното е час по-скоро да получа пари. Имам ли ги, всичко друго ще си дойде от само себе си. И тъй, да потърсим незабавно тоя злокобен Вилибалд Шонлайн!
Сега предприе излизането, което преди малко не бе могъл да осъществи. Посоченият адрес се намираше в един от добрите жилищни райони на столицата. Жилището на Шонлайн бе на първия етаж. Прочете името на една месингова табелка.
Позвъни и беше пропуснат да влезе. Човекът го въведе в една разкошно обзаведена стая и го помоли да седне за миг.
В съседната стая двама души разговаряха шепнешком — един мъж и една жена.
— Остави го още да почака! — посъветва жената. — После ще бъде още по-податлив. И първо мебелите трябва да окажат своето въздействие.
— Ха-ха! Той ще ни сметне за много богати.
— Всичко е взето под наем именно заради това въздействие. Стига само той да клъвне!
— Мисля, че ще се съгласи на условията.
— Ще бъде глупаво, ако не каже „Да“. Ние в действителност вече сме без пукната пара. Какво каза Зигмунд Дорн?
— Той вече има един документ от него, но ще даде парите, защото бащата на лейтенанта е много богат… Тъй, сега отивам!
Мъжът се огледа в огледалото, оправи си вратовръзката, издърпа мукавените маншети от ръкавите на сакото, прие възможно по-достолепния вид и влезе при лейтенанта. Той беше седнал. Сега се надигна, поздрави вежливо и попита:
— Хер Шонлайн?
— Имам честта! — отговори запитаният с нотка на дружелюбно снизхождение. — Хер лейтенант Фон Шарфенберг?
— На вашите услуги!
— Моля, седнете си на мястото!
Настаниха се един срещу друг и понеже другият се позабави да започне, лейтенантът попита:
— Поводът на моето идване ви е известен, нали?
— Съобщихте ми го! — усмихна се меланхолично Шонлайн.
— И вие сте готов… хм! Да?
Хер Шонлайн се прокашля и заговори после с много самодоволен тон:
— Може би. Най-малкото можем да поговорим по въпроса. Всъщност аз имам необходимост да давам пари срещу лихва. Заможен мъж съм и не ми се налага да се занимавам с такива гешефти. Но съвсем наскоро ми бе изплатена известна сума, която мога да инвестирам твърдо едва след определено време. Дотогава ще трябва да държа парите в шкафа, без да допринасят някаква полза. Ето как си помислих, че бих могъл да услужа на някого, и поместих обявата.
— Обадиха ли се заинтересувани?
— О, твърде много! Но аз пък се разколебах. Никой не успя да ми вдъхне доверие. Предлагат ми високи лихви и освен това значителни дивиденти. Но мен подобни оферти не ме блазнят. Каква ми е ползата от добри условия, ако не мога да си получа обратно парите! По-добре да избера сигурен човек, който ще ми ги върне точно навреме с обичайния размер на процента.
— Какъв е той?
— Три на сто.
— Как, не повече? — Лейтенантът беше видимо изненадан. — Е, при това положение мога да си пожелая само аз да съм онзи, когото можете да дарите с доверието си!