— Не. В това отношение мога да ви успокоя, но… хм-м! Може би трябва да ви помоля за извинение, понеже не съм имал право да употребя думата „грижливост“. Може би съм ви разбрал погрешно. Да не би да трябва да платя вексела, а не да го сконтирам?
Шарфенберг не разбра смисъла на въпроса.
— Какво питате? Не е ли съставен при предявление, хер Фрайман?
— Да, при предявление, но не плащане по предявление. Сега действително виждам, че само отгоре-отгоре сте прегледали текста. Погледнете тук, моля!
Лейтенантът прочете за свое удивление: „Платете три месеца след предявяване и снето по разпореждане…“
— Мътните го взели! — изруга той.
— Хм! Да! — рече Фрайман. — Неприятно действително, но едва ли може да се промени. Не можете да искате от мен да загубя лихвите. Ще ви помоля да дойдете след едно тримесечие, хер лейтенант.
Върна вексела. Шарфенберг го повъртя из ръцете си много смутено. Първо, беше се изложил и, второ, толкова му се искаше да има парите! По-добре от своя страна да се откаже от лихвите.
— Съзнавам — подхвана той, — че не сте длъжен да платите вексела, но може би ще ми авансирате парите?
— Хм-м! Вие чухте какви заявки правя. Аз самият имам необходимост от парите си. Пари в брой не се изтеглят от оборотния капитал дори когато се касае само за четири хиляди гулдена. Колкото и малка да е тази сума, аз мога с нея за три месеца да си докарам печалба, която при всички случаи ще бъде значителна.
— Аз с удоволствие ще ви обезщетя.
— Добре, какъв процент имате предвид?
— Може би обичайните шест?
— Шест обичайни ли са?
Фрайман го погледна отстрани с притворени очи, сякаш искаше да каже: „Вие, господа офицерите, обикновено давате повече, много повече.“
— Осем достатъчно ли ще бъдат? — попита лейтенантът.
— Хм, не искам да се проявявам като кожодер. Шест са достатъчно. Но ако желаете звонкови монети, не мога да ви услужа.
— Ще се задоволя и с друга форма, стига да е лесно оползотворима.
— Лесно, много лесно — по курса на деня. Аз съм си доставил известен брой чилийци, защото знам, че в следващите дни още ще се качат. Не ми се ще естествено да ги пласирам, тъй като от тях може да се спечели. Но… не бих желал да се представя като неуслужлив. Ще приемете ли всъщност чилийци?
— Да, с голямо удоволствие!
— Добре! Ще направя справка как се котират днес.
Лейтенантът вметна бързо:
— Сто и десет!
Фрайман го погледна въпросително и Шарфенберг побърза да добави:
— Вече взех такива под формата на заплащане.
— Тъй! В такъв случай действително трябва да знаете. И така, шест процента… прави шейсет гулдена за три месеца. Приспадаме ги от четирите хиляди. Ако ви дам трийсет и шест чилийци по курса на деня, трябва да получа обратно от вас двайсет гулдена.
— Така е! — извика радостно Шарфенберг. — Благодаря!
— Моля — отвърна „финансовият магнат“ вежливо. После прибави: — Вие естествено веднага ще продадете чилийците?
— Да, защото предпочитам парите в брой.
— По-добре изчакайте още няколко дни. Те изключително много ще се покачат.
— Ще си помисля! Адио, хер Фрайман!
— Адио!
Едва заключил след лейтенанта, писарят побърза да отиде при шефа си.
— Захапа ли? — попита той, изпълнен с очакване.
— Да.
— Слава Богу! Сега има поне изглед да се нахраня още веднъж сито. Колко спечелихте от тая далавера?
— Хм! Ще бъда честен. Той ми даде за трийсет и шест чилиеца четири хиляди и двайсет гулдена, което прави за тоя Дорн една печалба от две хиляди деветстотин и двайсет гулдена. Но той няма да ги получи изцяло. Ние спечелихме петстотин. От тях ще ти дам сто. Доволен ли си?
— Да, при условие че ги получа веднага.
— Глупости! Та нали аз самият нямам пари освен двайсетте гулдена, които оня ми върна. Но веднага ще отида при Зигмунд Дорн да си прибера възнаграждението!
Шарфенберг беше твърдо убеден, че е направил една добра сделка. Че беше получил от Фрайман също само чилийски книжа, изобщо не му бе направило впечатление. А не му беше и неприятно, защото вярваше, че във всеки час ще може да ги продаде по сто и десет.
Ето как се прибра в много добро настроение вкъщи. Там завари приятеля. Беше вече пристигнал и чакаше обещаната сума.
— Вече се връщаш? — попита той. — Толкова скоро?
— Стана бързо, а сделките бяха успешни.
— Изрази се по-ясно и открито, човече! Получи ли пари, истински пари?
Шарфенберг кимна.
— И колко?
— Достатъчно.
— Е, не искам да прониквам в такива деликатни тайни, но можеш ли да ми услужиш днес с триста гулдена?
— Много са! Няма ли да е по-добре, да речем, двеста?