— Моля, моля! Триста! Няма да зарежеш все пак най-добрия си приятел в беда, я!
— Добре, де! Ето ти ги!
Шарфенберг отброи сумата на „приятеля“ и я сложи на масата. Другият огледа парите с наслада, улови двете ръце на лейтенанта и извика:
— Бог знае, той ми дава триста гулдена! Човече, Шарфенберг, ти трябва да си пожънал богат урожай!
Това поласка лекомисления лейтенант.
— Да — каза той, — мога да бъда доволен.
— Значи днес на твоето небе е изгряла звездата на щастието! Бруно, днес трябва да играеш!
— Това и ще направя — ухили се Шарфенберг. Приятелят ставаше все по-любопитен.
— Бъди откровен! Колко имаш? — попита.
— Е, добре, ти трябва да знаеш. Десет хиляди гулдена.
— Десет… десет… свети Себастиан! Ти естествено само ме будалкаш!
— И през ум не ми минава!
— Това е невероятно, това е чудесно, това е грандиозно!
— Ако ти се струва чак толкова удивително, я погледни тук! Ето, почти хиляда в банкноти и останалото в превъзходни ценни книжа. Южна Америка, Чили!
— По дяволите! Те трябва да се котират много високо!
— Сто и десет!
— Щастливец! Днес е твоят ден! Днес Фортуна те търси с хиляди очи. Така че днес трябва да играеш, Бруно! С щастието работата е точно както с Дявола! След като веднъж ти се усмихне леко, скоро започва да се смее с глас.
Шарфенберг се ухили.
— То ме погледна засмяно, това е вярно. Почакай, ще си направя шегата да опаковам тези чилийци и ще плащам с тях в плик. Ще ми помогнеш ли?
— Направи си го сам, скъпи Бруно! Опаковането е манипулация, за която най-малко съм надарен. Значи днес можем да те очакваме в казиното. Е, добре! Знам, наистина, че при днешното ти щастие ще загубя тристата гулдена в твоя полза, но не ти зловидя. Ти си такава вярна душа!
Но вън, когато беше напуснал къщата, промърмори доволно на себе си:
— Десет хиляди гулдена! Тоя Шонлайн трябва направо да е изперкал! Но това ми е приятно. Ние ще го източим! Днес ще се прибере вкъщи без един кройцер, гарантирам за това!
Едва „приятелят“ беше напуснал Шарфенберг и той се сети, че проклетият асесор му е назначил за днес среща в Кралския околийски съд. Беше вече късно, но той знаеше, че асесорът, както и другите служители на Околийския съд, могат да приключат службата едва привечер. Бързо се преоблече, взе едно бастунче в ръка и се отправи нататък. Асесор Фон Ансбах го прие веднага, покани го да седне и попита:
— И така, хер Фон Шарфенберг, познавате ли, моля, някой си Петерман? — започна той.
При този въпрос Шарфенберг не се почувства добре.
— Има няколко мъже с това име — отговори неуверено.
— Съвсем вярно. Един от тях се казва Карл Петерман и е работил при вашия баща. Бил е осъден за злоупотреба. Какво е злоупотребил?
— Пет хиляди гулдена от касата на моя баща — отговори Шарфенберг колебливо.
Асесор Фон Ансбах извади връзка съдебни преписки.
— Петерман тогава веднага си е признал. Но съдебният съветник Зейболд и аз, между другото, вече не сме убедени в неговата вина. Вие по онова време сте имали големи дългове, хер лейтенант Фон Шарфенберг. Наложило се е да продадете състезателни коне на ваши заемодатели.
Лейтенантът пребледня.
— Това е лъжа! — изрече мъчително.
— Едва ли — отбеляза асесорът с хладна усмивка. — Ние сме много добре информирани за финансовото ви състояние.
Той посочи лежащите пред него преписки.
— Вие сте дължали на вашите кредитори още няколко хиляди гулдена над стойността на конете. Те са ви заплашили със съд, но вие сте били неплатежоспособен. Внезапно като че сте удовлетворили досадните господа. По същото време от касата на баща ви изчезват пет хиляди гулдена, а дългогодишният управител на вашите имоти признава, че е играл комар и по-късно е присвоил парите. След нашите разследвания ние можем само да го отречем. Нищо не говори за големи хазартни загуби на хер Петерман. Какво да мисли човек за тая работа?
Лейтенантът беше клюмнал на стола си.
— Откъде знаете всичко това? — отговори накрая с принудена усмивка. — Това си е чисто оклеветяване.
Асесорът го погледна остро.
— Хер Фон Шарфенберг, аз съм криминалист и, в качеството си на такъв, психолог. Обучен съм да прониквам в замислите на онези хора, които искат да скрият от мен истината. Ето как и вашата душа стои открита пред мен. Зная, че не сте лош човек. Но признанието относно мнимата злоупотреба на Петерман не мога да ви спестя. Ще опитам всичко възможно в рамките на моята власт да ви предпазя от позора на едно съдебно заседание. Не е бивало да приемате жертвата, която Петерман е принесъл за вас. Той навярно час след час се е надявал, че ще му отнемете горчивата чаша. Още при разглеждането на делото е казал „Да“ с твърдото убеждение, че ще изскочите от кръга на слушателите, за да извикате високо „Не“… Напразно! Бил е отведен и е понесъл незаслужения позор. Той е проявил голяма доблест, а вие — една също толкова голяма страхливост. Казвам ви го на четири очи и ви давам добрия съвет да си признаете нещата. Но същевременно ще ви дам и възможност да изповядате всичко на баща си, преди ние да сме принудени да му изпратим съответното известие. И не си мислете, че Петерман вечно ще мълчи! Съветвам ви още веднъж: имайте кураж и си признайте най-сетне! Сбогом засега! Днес повече нямам какво да ви кажа.