— И оня тип е подслушвал? — попита Шарфенберг възбудено.
— Не. Той е стоял на пост и е чул всичко неволно. Бертолд е роднина с моя ординарец. Посетил го, разговорът се завъртял около теб и той разказал историята. Можеш ли да му го забраниш?
— Излъгал е. Настоявам да си вземеш обратно оскърблението!
— Истината никога не може да оскърби. Доведи ми вехтошаря и ако той каже, че историята ми не е вярна, ще си оттегля думите, но иначе в никакъв случай.
В този миг стоящите отвън до вратата сервитьорки чуха друг глас:
— По дяволите! Какво пък е това? Това ли да са хиляда гулдена?
Някой беше отворил един от пакетите на Шарфенберг.
— Естествено! — отговори този.
— Ти каза, че всяко пакетче съдържа хиляда гулдена в хартия?
— Да.
— Но под това аз разбирам гулдени в банкноти, а не акции или подобни дрипи!
— Тези книжа са добри!
Тогава се обади и Хагенау:
— Какво било? Не са гулденови банкноти? Я да ги видя!… Аха! Чилийци! По дяволите! Такъв боклук! Затова значи ги е опаковал! И твърди под честна дума, че всяко пакетче съдържало хиляда гулдена!
— Наистина е така! — изкрещя Шарфенберг.
— Глупости! Ей къде лежи вестникът с борсовия курс. Дори и вечерното издание. Я го дайте! Каква емисия? Само погледнете! Тези парцали са от миналогодишната емисия и се котират на двайсет и три. Следователно десет от тях струват двеста и трийсет гулдена, а не хиляда!
— Лъжа! Низостна лъжа! — извика Шарфенберг.
— Ей! Не казвай тези думи още веднъж! Научил съм се да чета!
— И въпреки всичко това е лъжа!
— Добре! Ето ти за лъжата!
Последва плющящ звук. Шарфенберг бе получил плесница. После се чу яростният му крясък. Щеше да последва, изглежда, истински бой.
— Плесница! Плесница да ми удари! — изкрещя той. — Това изисква кръв! Само с кръв може да се измие! Разбра ли?
— Ами! Не виждам ръката ми да е мръсна.
— Куче! И това ли още?
В стената се разби бутилка, а после прозвуча гласът на Хагенау:
— Човече, зарежи тези улични хлапашки номера, иначе пак ще те сгрея!
— Удовлетворение! Удовлетворение трябва да имам! Утре ще ти пратя пълномощника си!
— Откажи се от това! С човек, който получава плесници и не държи на писмената си честна дума, не се бия.
— Ще те принудя! Ще те направя инвалид!
— Дрън-дрън! Тая работа така лесно не става. Но чуй, човече, макар да нямам желание да се бия с теб, мога все пак да си позволя едно дуелче. Какво ще кажеш за американски?
— Устройва ме!
— Хубаво! Може да ти се помогне. Деца, направете ми услугата да ми предадете за малко „парите“, които спечелихте от него. Имам една фамозна идея! Собствено хрумване!
— Ето, ето, ето! — бутнаха му книжата.
— Ха така! — рече той с доволен тон. — Сега, Шарфенберг, ще видим дали имаш кураж. Имам предвид истински янки-дуел, при който мамонът ще играе известна роля. Не искам да ти откажа удовлетворението. Предлагам ти го в пари, а ти именно се нуждаеш от пари. Тук са твоите десет хиляди гулдена, което означава така наречените десет хиляди. Аз залагам тях, а ти залагаш твоя живот Ще хвърляме зарове. Който хвърли най-много, печели. Ако спечеля аз, в рамките на една седмица ти трябва да се застреляш, спечелиш ли ти, десетте хиляди гулдена са твои.
— Дяволска идея! — изхили се някой.
— Да, мое собствено изобретение! — изгъргори Хагенау. — Но не вярвам този човек да има смелостта да се съгласи. Той вече трепери от страх!
От омаята на виното ли се роди тази идея, или Хагенау наистина я изговори сериозно? Шарфенберг също беше пиян, повече от другите, та нали само преди малко беше изпразнил още една бутилка. Помисли, че може да си върне парите и същевременно да докаже смелостта си, за загуба не помисли.
— Лъжеш се! — заговори подигравателно. — Моят кураж сигурно е по-голям от твоя. Ще ти го докажа със съгласието си.
Хагенау се изсмя злъчно.
— Е, добре! Една чаша с три зара! Така! Ето, Шарфенберг! Ти си оскърбения. Хвърляй пръв!
Чу се как заровете подрънкват в чашата и как паднаха после на масата. Хагенау преброи:
— Пет и пет и четири прави четиринайсет! Така ли е?
— Да — отговори Шарфенберг с възбуден тон.
— Всички, дяволи! Мисля, че парите са изгубени. Е, нека видим какво може да се направи.
Разклати заровете в чашата и хвърли.
— Хиляди гръмотевици! — извика Хагенау. — Какво е всъщност това? Шест, пет и четири прави петнайсет. Спечелих! Деца, приберете си парите! Шарфенберг е мъж на думата. Но аз не съм нечовек. Ако ни дадеш десетте хиляди гулдена в добри пари, ще забравя янки-дуела. Ако ли не, гръмваш се или повече не се мяркаш в казиното. Разбрано?