— Но прекрасната надежда!
— Няма нищо да ни ползва! — отсече той твърдо.
— Не исках всъщност да кажа това, но напред, когато ти се бе върнал в стаята, майка рече, че щяла веднага щом отиде на Небето да помоли добрия Господ да спечелим от лотарията сто гулдена.
— Това е грях! — отвърна мъжът й строго. — Добрият Господ и без нея знае, че ние сме крайно бедни.
Каза го с толкова рязък тон, че жената предпочете да замълчи.
Така работиха цялата нощ. В ранни зори жената отиде да вземе с последните два кройцера мляко. А мъжът натопи един парцал в студена вода и си го върза върху парещите очи, за да облекчи болките. Така поседя няколко минути, зъзнейки. Лежащата върху масата ръка докосна плочата. Той сключи ръце и замърмори тихо:
— Господи, Исусе, прости ми! Зная, че не след дълго ще бъда сляп, а пък трябва да се погрижа за домашните си. Това, което върша тук, е грях, неправда. Искам да го поема върху себе си, изцяло върху себе си. Сега тъщата е горе, следователно също знае какво лошо нещо съм наумил. Но не ми остава никакъв друг избор!
След известно време отстрани компреса и продължи да работи. Но установи, че е надценил възможностите си и ще може да приключи едва по обяд.
В предиобеда на същия ден старият Зигмунд Дорн седеше в стаята си и ровеше из разните вехтории, които мислеше да продаде изгодно. В един момент жена му Аврора му доведе посетител, при чийто вид Дорн бързо скочи от стола.
— Добре дошъл! — каза той, подавайки ръка на дошлия. — Най-после! Направил сте проби?
— Да, тази нощ — потвърди другият, — надминаха всички очаквания. Тоя гравьор Вернер Херолд ни достави истински шедьовър. Предната плоча не може да се заплати с пари. Десет хиляди гулдена никак няма да са много.
— Десет… десет хи… десет хиля…! — Вехтошарят се изплаши. — Да не сте нещо мръднал! Хиляда гулдена, това достатъчно!
Другият сви рамене.
— Нейсе! За мен е добре. Той и бездруго ще получи само първите стогулденови банкноти от собствената си работа. Я вижте!
Извади една хартия, която имаше истински вид на банкнота от сто гулдена, но беше отпечатана само от едната страна. Старият взе фалшивата банкнота, посегна към една лупа и започна да я изследва.
— Дяволска кръв! — промърмори доволно. — Това фина, много фина работа! Копие хич не може се различи от оригинала. Ако и задна плоча излезе толкоз добра, можем отпечатваме хиляда години, преди някой открие, че каймета фалшиви! Кога значи получим задна плоча?
Непознатият направи замислена физиономия.
— Надявам се, да го разбера още днес. Херолд може би ще ме осведоми до обяд докъде е стигнал. А сега, адио!
Подаде ръка на вехтошаря и си тръгна. След известно време дойде друг посетител с бързи, почти танцуващи стъпки. Зигмунд Дорн го познаваше добре. Беше продавач на лотарийни билети, с когото от време на време сключваше малки частни сделки, които обикновено носеха печалба и на двамата.
— Добро утро, хер Дорн — поздрави билетопродавачът любезно.
— Добро утро, хер Майбаум! Какво води ви насам, каква таз’ физиономия? Да не спечелили сте голяма печалба или даже цяла лотария? — подхили се старият.
— Шегата настрана! — отби другият. — Наистина се касае за една голяма печалба.
— Ама сигур’ не за мен, а за други — измърмори вехтошарят. — Защото аз нямам билет.
Продавачът се ухили смутено.
— О, човек може да спечели и без билет. Да приемем, че на някой номер се падне основната печалба и че някой притежава този номер, но още нищо не знае за печалбата. Да приемем по-нататък, че вие откупите билета от въпросния тъпак. Ще поделите ли после печалбата с мен?
Старият направи гримаса.
— С вас деля печалба? Да не побъркан станал или благодетел на човечество?
— О, не — ухили се Майбаум. — Напротив, ще се проявите като много разумен, ако приемете предложението ми. Слушайте, аз съм продавач на лотарийни билети. Знам, наистина, че въпросният някой е спечелил, но не мога да откупя билета. Но някой друг може да се заеме с тая работа. Вие от своя страна пък не знаете номера. Сега моето предложение. Вие купувате билета и ми давате половината от печалбата, когато парите бъдат изплатени. Това става обикновено в рамките на две седмици.
— Хм-м! — Старият даде вид, че размишлява. — Откъде знаете номер на главна печалба?
— Току-що получих депеша от дирекцията, че на въпросния номер се е паднала голямата печалба — отвърна билетопродавачът. — Той е струвал само пет гулдена, но печелившият ще получи десет хиляди! И така, какво решавате? Съгласен ли сте?
— Да — побърза да отвърне Дорн. — Кажете само номер и тоз’, кой има билет в свои ръце!