— Не толкова припряно! — отклони продавачът. — Най-напред трябва да си подсигуря нещата с вас. И тъй, колко ще ми платите?
Старият се направи, сякаш не е чул добре.
— Платя? А, да! Ще дам на вас цели сто гулдена, защо съм човек на замах.
Продавачът отстъпи крачка назад.
— Смахнат ли сте? Искам да имам половината и нито хелер по-малко! Решавайте бързо! Времето минава и въпросният ще разбере, че той е спечелил.
Вехтошарят размисли.
— Хиляда! — и даде вид, сякаш продавачът на билети му е поискал живота.
— По дяволите! — изруга оня ядосано. — Да не си мислите, че съм някой загубен хлапак?
Вехтошарят осъзна, че работата е сериозна, и склони:
— Е, добре, добре, добре! Ще казвам „Да“, вече казвам „Да“, съгласен. Какъв номерът и кой го има?
Билетопродавачът триумфираше.
— Не толкова напористо, драги! По-напред искам да имам гаранция. Вие сте Зигмунд Дорн, това вече е причина за предпазливост. Знаем се. Искам вексел, иначе си тръгвам!
— Вексел за колко? — попита старият.
— За пет хиляди гулдена, изплатим при предявление. Аз естествено ще представя вексела едва когато ви плащам печалбата.
Старият се хвана за косите.
— Слънце на моя страна! Искате ме докарате в бедност и мизерия? Ама добре, ще пиша вексел.
Те седнаха и изготвиха два документа. Продавачът получи искания вексел, а пък старият — разписка от Майбаум. Когато формалностите бяха уредени, Дорн подкани:
— Сега номер!
— Номерът е 45332 — издаде лотарийният билетопродавач. — Херолд, който живее в една от вашите къщи, е щастливият притежател на билета.
Старият лихвар направи от радост един невероятно висок скок и извика:
— Ура! Пари са наши!
— Смятате, че ще ви продаде билета? — ухили се хитрият продавач.
— Да, съвсем сигурно — подсмихна се Дорн. — Аз ще го навестя още днес.
— В такъв случай привечер пак ще намина — рече другият, — за да разбера дали сте получили билета. Останете със здраве!
Сбогува се набързо и си тръгна. Едва беше излязъл, старият скочи и изтърча при жена си да й разкаже неочаквания щастлив случай, който щеше да му донесе пет хиляди гулдена.
11. Глава
Изкушението
Беше по обяд същия ден. Старият Дорн се намираше в избата при своите „стоки“ и подбираше негодните предмети, които възнамеряваше да продаде на други вехтошари. По едно време се позвъни, а малко по-късно фрау Аврора слезе и доложи:
— Някой лейтенант Фон Шарфенберг тук, кой желае с теб говори. Вкъщи си за него?
— Хм! — изкашля се старият. — Тез’ господа военни, дет’ са толкоз горди, че на улица не поглеждат човек кой не крез или дворянин. Тез’ господа трябва човек смирява, кога идват вземат пари на заем. Кажи му, че аз няма време. Той няма си тръгне, а ти го пратиш едвам след дълги молби.
Аврора тръгна, а Зигмунд се промъкна на пръсти горе до своята хубава стаичка.
След изтичането на може би четвърт час лейтенантът влезе в цивилно облекло. Поздрави. Зигмунд Дорн се престори, че изобщо не го е чул. Беше взел нов лист хартия и не вдигна поглед, давайки вид, че е зает с много наложителна писмена работа.
Офицерът се прокашля — нищо не помогна. Изкашля се повторно — много гръмко и негодуващо. И когато и сега старият не го удостои и с една дума, каза с горд тон:
— Хер Дорн, може ли да говори днес човек с вас, или не?
Сега вехтошарят вдигна глава, хвърли раздразнен поглед на питащия и отговори:
— Виждате, че аз зает. Трябва довърша моя работа. Чакайте няколко минути!
— Добре! Но мислите ли, че трябва да стърча тук до вратата, докато свършите?
— Там има стол. Седнете!
— Столът не е свободен! — отговори лейтенантът вбесено.
Дорн остана несмутим.
— Сваляйте кое ви пречи на под. Не мога ви прислужвам в момент.
Вътрешно кипейки, лейтенантът свали вещите от стола и седна.
Старият го остави много дълго да чака. Най-после сложи настрани перото и отдъхна като от голямо напрежение:
— Тъй, сега готов! А, чакайте!
Отвори един пулт и измъкна на бял свят някаква хартия.
— Знам защо дошъл сте! Искате погасява дълг на честна дума!
Лейтенантът стана от стола и каза донейде смутено:
— Действително това е целта на моето посещение, но бих желал да ви попитам дали плащането трябва да стане в брой.
— Естествено! Вие нали получили сума в наброени пари!
— Но аз мога да ви дам само ценни книжа, добри естествено. Чилийци — каза бързо лейтенантът. Вехтошарят поклати глава.
— Чилийци? В име небе на моя родина, не! Аз не от мъже, кои спекулират на борса. Продайте книжа и ми донесете пари в брой, кои за тях получите.