Старият Дорн много добре знаеше какво иска. Той даде вид, сякаш последните думи на офицера са му направили впечатление. Премина замислено няколко пъти през помещението, после спря пред Шарфенберг, сложи ръка на рамото му и заговори:
— Вие може сте не съвсем неправ. Аз ще съглася значи на ваше предложение, доколкото ми това възможно. Ако искате ми остави тез’ книжа за петстотин гулдена, Зигмунд Дорн ще отпусне на вас от свой страна цял ден време. И ще дам още отгоре един добър съвет. Вие нуждаете от пари. Аз не мога ви набавя, защото самият нуждая належащо от мои пари. Но ще назова ви един мъж, от кого ще получавате всичко, кое нуждаете.
— Кой е този мъж? — попита Шарфенберг, поемайки си дъх.
— Това е търговец на платове с име Золбриг. Живее „Ноймаркт“ номер дванайсет в първи етаж. Вие му дадете едно препоръчително писмо от мен, защото той добър приятел на стар Зигмунд Дорн.
Шарфенберг нямаше избор, трябваше да се съгласи. Вехтошарят написа няколко реда, запечати ги в плик, адресира го и му го даде. Когато си тръгна, Шарфенберг не знаеше дали да се чувства облекчен, или, напротив, още по-потиснат.
12. Глава
Фалшификатори на пари
Малко по-късно вехтошарят отново имаше посещение. Беше гравьорът Вернер Херолд. В късния предиобед беше навестил заявителя на поръчката Золбриг с току-що изработената задна плоча за планираното фалшифициране на банкноти. Клетият Херолд не се чувстваше добре. Отново не бе получил пари от Золбриг, а сега още и посещението на неумолимия хазяин, на когото дължеше наем за половин година. С тупкащо сърце влезе в стаята на Дорн.
Старият направи мрачна физиономия, като съгледа Херолд, и запита с недоволен тон:
— Защо толкоз късно? Не знаехте, че ви очаквал много по-рано?
— Не бях готов — оправда се Херолд тихо. — Работех ден и нощ, ала очите ми са слаби и нещата не стават така бързо.
— Тъй ли? Мен това не интересува — каза Дорн безчувствено. — А как стоят сега неща с наем?
— Дължа ви за половин година — вметна бързо Херолд. — Сто и двайсет гулдена. Утре ще получа пари за една моя работа и тогава ще ви платя.
Вехтошарят даде вид, сякаш е направо възмутен от тези думи.
— Утре? — попита удивено. — Дяволска кръв! Не мога чакам толкоз дълго време. Аз нуждая спешно от мои пари.
Гравьорът заби поглед в земята и каза:
— Помислих, че ще проявите снизхождение. Тази нощ почина моята тъща.
— Тъща? Тогаз трябва сте много радостен! Ама заслужават ли снизхождение хора, кои не плащат дългове, пък играят лотария?
— Аз, лотария? — попита Херолд изплашено. — Кой е казал това?
— Подочул нещо — загатна хитрият старик. — Да не би не вярно?
— Ех, да — призна Херолд. — Жена ми е виновна. Та нали можеше да ни се усмихне щастието.
Зигмунд Дорн поклати неодобрително глава.
— Точно на вас, от толкоз много празни билети? Това смешно. Аз нивга не играе! Ама чакайте! Аврора, моя жена, също искаше си купи билет от последна лотария, само че не намерила вече. Ако ми продавате билет, ще ви давам в моя голяма щедрост пет гулдена.
Гравьорът вдигна поглед. Тази мисъл още не му беше минавала през ума. Билетът представляваше всичко, от което можеше да се лиши. И той веднага реши да го продаде, но не без печалба. Погребението на неговата тъща в крайна сметка трябваше да бъде платено.
— Пет гулдена си е обичайната цена за един билет — каза той полека. — А днес и утре са последните дни на тегленето на лотарията, в които се изтеглят най-големите печалби. Колко лесно би могло точно на този номер да се падне някоя значителна печалба.
Старият свъси вежди.
— Значи искате вие повече от пет гулдена? — запита той. — Станал сте вие лихвар? Добре, можете тогава задържите билет на цяла вечност. На мен не е чак толкоз тупнал — прибави гешефтарят, привидно равнодушен.
Херолд се замисли. От едната страна — възможността за една много несигурна лотарийна печалба, от другата — мисълта за покойната тъща. Нямаше и един кройцер да я погребе, да не говорим пък за гладните гърла вкъщи.
— Е, добре — заговори колебливо. — Но с всеки ден стойността на билета расте, тъй като расте и вероятността да спечели.
— Тогаз ще бъда много ларж — рече Дорн след дълги размишления — и ще ви давам двойното — десет гулдена!
Херолд поклати глава.
— И за толкова не го давам. Ако го продам, трябва да получа достатъчно, за да мога да погреба тъщата. Ще ви го отстъпя за трийсет гулдена в брой.
— Страшно голяма сума! — проплака Дорн. — Ама Аврора, моя жена, иска има и тя билет, пък вече свършили. Затова ще давам ви с оглед ваше затруднено положение трийсет гулдена. И тъй уредено?