— Не унивайте, моля! Не мога да ви заема нищо, но ви предлагам възможност да спечелите толкова и още далеч повече. Искате ли да се сдобиете с дванайсет хиляди гулдена веднага?
Шарфенберг подскочи от стола.
— Днес? — попита удивено. — Възможно ли е?
— Много лесно дори. Необходимо е само да похарчите парите, които ще получите от мен.
Като забеляза, че Шарфенберг го погледна неразбиращо, продължи:
— Ще се изясня. Извинете ме за няколко мига!
Напусна стаята, но скоро се върна и седна до лейтенанта.
— Позволете да ви представя тези две петдесетгулденови банкноти. Огледайте ги, моля!
Лейтенантът поклати глава.
— С каква цел?
— Нищо фрапиращо ли не намирате по тях?
— Не — отговори младият офицер, след като бе разгледал внимателно банкнотите.
— Я сравнете сега номерата?
Шарфенберг погледна пак парите. Внезапна светкавица на разбиране озари чертите му.
— Двете носят един и същи номер! От една и съща серия са. Аха! Едната от тях следователно е фалшива.
— Това изплаши ли ви? — ухили се Золбриг.
— Да ме е изплашило? Всички дяволи, хер Золбриг, да допусна ли, че вие… вие…
— Моля, продължете спокойно!
— Че сте фалшификатор на пари?
Золбриг тихо се разсмя.
— Каква неприятна дума: „фалшификатор на пари“! Всъщност работата не е толкова лоша, както може да ви се стори на пръв поглед. Държавата ни дава къс хартия, която ние трябва да приемем за петдесет гулдена, макар в действителност да няма стойност и един кройцер. Това си е чиста измама. Ето защо аз също й давам къс хартия, която тя от своя страна трябва да приеме. Аз следователно заставам на същата позиция като нея.
— Разликата само е, че държавата обезпечава своите банкноти, а вие вашите — не.
— Бих се пазил! — призна фалшификаторът бодро.
— А как стана, че ми показахте тези фалшификати, хер Золбриг?
— Няма човек, който не може да отличи тази банкнота от нейната двойница. Впрочем аз имам още хиляди такива банкноти.
Шарфенберг скочи.
— Човече! Трябва да направя донесение за вас!
— Ами! Аз имам честната ви дума! — каза Золбриг с пренебрежително движение на ръката.
— Чумата да го отнесе! Каква непредпазливост, че я дадох. Хер Золбриг, ние естествено свършихме! Адио?
Шарфенберг поиска да си тръгне. Золбриг не се опита да го спре.
— Тръгвате ли си? — попита безгрижно. — Хм-м! Не мога да ви попреча, макар че много ми се искаше да ви помогна. Останете със здраве, хер лейтенант!
Шарфенберг се насочи към вратата. Когато стигна до нея, имаше чувството, сякаш някаква сила отгоре го улови и задържа. Спря, обърна се бавно и попита:
— Да ми помогнете? И как си я представяте всъщност тази помощ?
— Продавам ви дванайсет хиляди гулдена в такива банкноти срещу шест хиляди в истински пари.
Пред очите на лейтенанта започна да се мержелее. Посегна с ръка към челото. Приближи отново с бавни крачки.
— Пояснете ми го!
— С най-голямо удоволствие! Трябва да изходим от факта, че фалшификатът — нека го наричаме така — дотолкова прилича на оригинала, че дори с лупа не е възможно да се открие и най-малката разлика.
— А какво ще стане, ако някой обърне внимание на номерата? — попита внимателно слушащият Шарфенберг.
— Тогава ще бъде невъзможно да се открие коя банкнота е фалшива. Онзи, който ги харчи, никога не може да изпадне в опасност. Фактът, че художникът, който изготви тези банкноти, не желае сам да ги харчи, е знак за голяма предпазливост. Такива случаи не бива да бъдат давани в ръката на човек, за когото всеки знае, че не са му по възможностите. Ето защо ние забавихме емисията, докато намерим човек, чието обществено положение му позволява да плаща с петдесетгулденови банкноти.
Фалшивите пари лежаха от известно време в зимника на Золбриг, което Шарфенберг естествено не можеше да знае. Матриците не водеха произхода си от Вернер Херолд, а бяха изработени от друг гравьор. Бяха стигнали до Золбриг чрез посредничеството на един негов приятел — акробата Борвалд. По тъмни канали последният беше набавил дори оригинална хартия за банкноти. После на Борвалд внезапно се наложи да се „потопи“. Което означава, че беше задигнал на своя цирков директор ценни вещи. По тази причина беше издирван от полицията. Ето как Золбриг бе принуден да се огледа за други източници. Въз основа на сполучливата фалшификация той беше решил сега да произведе в стогулденови банкноти и изпадналият в нужда гравьор Херолд, върху когото му бе обърнато внимание от Зигмунд Дорн, трябваше да му послужи като послушно оръдие.
Шарфенберг веднага разбра какво иска от него фалшификаторът. Очите му запламтяха гневно.