Страх скова крайниците на стария. Той каза бързо:
— Това трябва една голяма заблуда. Гледайте търговска книга тук! — Отгърна един дебел търговски дневник. — Преди пет дена съм получил вексел на търговец Волкенберг, издаден на сто гулдена, а после никакъв повече!
Прокурорът погледна в книгата, кимна и каза:
— Вярно е. Така е записано. Значи погрешно са ме информирали. Но на лотария играете, хер Дорн, нали?
Страхът на стария стигна до небето. Присъствието на прокурора със закупения билет ли имаше нещо общо? Най-напред искаше да отрече, но нали в крайна сметка щеше да стане известно, че голямата печалба се е паднала на него. Ето защо отговори:
— Аз опитал пръв път в мои стари дни.
Прокурорът стана сериозен.
— Така ли? Кой номер имате?
— Четирийсет и пет хиляди триста трийсет и две.
— От билеторазпространителя ли го купихте?
Старият се изплаши още повече.
— Купил го от един, кой нуждаел пари, за трийсет гулдена. От гравьор Харолд в съседна къща — каза колебливо. Прокурорът имитира удивление.
— Трийсет гулдена? Много пари. Та той струва само пет!
— Ама това последно теглене и на него може пада се голяма печалба — отвърна хитрият вехтошар.
За прокурора работата стана вече твърде глупава.
— Може би познавате този документ? — попита той сепнато. Измъкна вексела, който беше намерил при продавача на лотарийни билети, и го показа на стария.
Онзи отскочи ужасено назад и извика:
— Небеса! Как дошъл вексел във ваша ръка?
— Имам го от въпросния лотариен служител — произнесе прокурорът сурово. — Безсмислено е да отричате! Покажете ми билета!
Зигмунд Дорн се вцепени от страх. Безмълвно отвори писалищния пулт и натисна една скрита пружина, при което изскочи секретно чекмедже. От него извади билета. Даде го на прокурора, но преди това бутна отново чекмеджето да се заключи.
Чиновникът се подсмихна доволно. Беше наблюдавал внимателно действията му и сега знаеше как се отваря чекмеджето. Разгледа лотарийния билет и каза:
— Сега ми покажете разписката, която ви е издал разпространителят на билети.
Вехтошарят отстъпи крачка назад.
— Хер, не разбирам ви! — извика ужасено.
— Но аз вас толкова по-добре — отбеляза спокойно прокурорът. — Разпространителят споделил с вас, че Херолд притежава „голямата печалба“. Вашата задача е била да откупите билета от гравьора, след което сте щели да си разделите с билетопродавача печалбата. Сделката е документирана с този вексел и разписката, която ви е дал Майбаум. И тя е тук!
С тези думи пристъпи към пулта, натисна пружината и чекмеджето отново изскочи. Дорн нададе крясък на ужас. Улови чиновника за ръката и извика, изпълнен със страх:
— Стой, стой! Какво тук правите? Какво имате гледа в сандъче?
Поиска да издърпа служителя от пулта, но този го отръска от себе си.
— Махнете си ръката, иначе ще повикам моите хора и ще наредя веднага да ви сложат белезници!
Дорн бързо си дръпна ръката. Прокурорът взе от тайното чекмедже най-горния документ и го разгърна.
— Аха, ето я разписката! Е, хер Дорн, сега какво ще кажете? Все още ли ще отричате?
— Показвайте я!
Унтерберг му показа отдалеч листа. Старият направи физиономия на най-голямо удивление и каза:
— Не познавам таз’ хартия. Никога не я виждал.
Прокурорът се направи на учуден.
— Странно! Една разписка с подписа на билетопродавача се озовава във вашия пулт, а вие не знаете как. Онзи пък притежава вексел с вашия подпис, който никога не е виждал… много мистериозно! Хер Дорн, имайте добрината да ме последвате до лотарийния продавач, за да изясним тази тайна. Кажете на жена си да ви донесе сакото и шапката!
Нареждането прозвуча толкова категорично, че Дорн не посмя да възрази. Извика жена си, нареди й да му донесе нещата и й каза, че ще направи с хер прокурора едно посещение.
Вън патрулираха възможно по-небиещо на очи няколко полицаи в цивилно облекло. Когато видяха тримата мъже да излизат от къщата, те се отдръпнаха и ги последваха на известно разстояние. Вилхелм Хайлман попита служителя:
— Моето присъствие ще ви бъде ли още необходимо, или сега мога да се сбогувам с вас?
Прокурорът му подаде ръка.
— Можете да си вървите, хер Хайлман! Ако се нуждая от вас, ще получите известие!
Хайлман се сбогува и побърза да отиде при гравьора, за да му занесе новините. След това настроението в къщата на бедния Херолд значително се подобри. А Хайлман обеща още да поговори за очното заболяване на гравьора с Франц Арнд, който познаваше някои способни доктори.
През това време Зигмунд Дорн крачеше до прокурора в крайно потиснато настроение. Какво щеше да свидетелства още билетопродавачът? Щеше ли още да му утежни положението? За свое голямо безпокойство забеляза, че служителят го води към местния затвор.